FOREX (ФОРЕКС), ФОНДОВИ БОРСИ, СТОКОВИ БОРСИ: От А до Я: Форекс, Акции, Опции, Фючърси, FOREX, STOCKS, BONDS, FUTURES, OPTIONS, FOREX котировки, FOREX обучение, ФОРЕКС нива

 

 
Рейтинг: 3.00
(335)
FOREX (ФОРЕКС), ФОНДОВИ БОРСИ, СТОКОВИ БОРСИ: От А до Я в прогнозирането и търговията
Прогнозиране и търговия на капиталови и стокови пазари
» ОБУЧЕНИЕ: FOREX (ФОРЕКС), АКЦИИ, ФЮЧЪРСИ: От А до Я в инвестициите и търговията
» Консултации: Forex, Инвестиции ...
Анализи, важни дати » Forex, Gold, Indices, Oil, Bonds...
Анализи, важни дати, прогнози: Българска фондова борса, Пшеница , ДЦК, НИ
» Palm oil, Cocoa, Coffee, Sugar, Wheat
Услуги
Партньорска програма
Съотношение EUR към някой валути
Forex, Commodities/Futures, Indices, Stocks
Българска Фондова Борса
Символи на компании
Недвижими имоти. Цените по градове
Недвижими имоти. Цените по области
Помощни графики
Борсите по света 1
Борсите по света 2
Борсите по света 3
Борсите по света 4
Борсите по света 5
Съвети към начинаещия
Публикации • Forex
Полезни връзки
За контакти
Последни Новини и Анализи: Forex, Stocks, Bonds, Futures, Options


Интересно: Forex, Stocks, Futures Мисли: Forex, Stocks, Futures Форум: Forex, Stocks, Futures Речник: Forex, Stocks, Futures

Публикации • Forex / Въпросителни при доставките и транзит на газ в България

Въпросителни при доставките и транзит на газ в България
25.11.10 03:04

Автор: Р. Караджов
Една статия по темата Южен поток, писана от мен в 2010 година и публикувана в Блог.бг

Въпросителни при доставките и транзит на газ в България
 


В текста долу се опитах да събера част от мислите си по повод покачващите се постоянно цени на горивата в България. Текстът е сглобен от мои постинги от 3 години насам, във форуми като Инвестор.бг и други.  За това ако ви се стори малко накъсан, то опитайте се да вникнете в казаното, а не в начина ми на изразяване
 
Да започнем с последните кризи в Украйна и Беларус
 
Газпром увеличава цените на газта за тези страни и в същото време бави плащането на таксите, или въобще не ги плаща. Вицепрезидентът на Газпром макар и под сурдинка го призна. Тъй като тези пари така и така не постъпват в Украйна или Беларус, то тези страни започват да отклоняват количества газ за да си вземат полагащите им се транзитни такси, или искат намаляване на цените на газта. За поддържането на транзита на газ,  Украйна и Беларус, разбира се, получават  някаква сума.  Това е  един интерес момент, но без  пазарен привкус.  Формулата на цените  на газта зависи от стойността на нефтопродуктите,  диктувана от  борсите по света.  Транспортните услуги на газ,  в случая наричани транзит,  също са пазарен продукт, определян от глобалния пазар.  Така е и така би трябвало да бъде. Но не и според Газпром. Цената която той  е готов да плаща за преноса на газ,  е технологична,  а не обусловена от пазара.  Цените са твърди и не зависят от стойността на преминаващия природен газ.  Нито на Украйна нито на Беларус им харесва, че им качват цените, таксите остават на старите нива и започват да удържат от цените на газта или както стори Беларус да продължава да я плаща, но по старите цени.  Следва криза, като едната от страните обвинява другата и обратно.

 

С приключилата газова война само с Украйна, равносметката за Газпром е повече от 2  милиарда долара загуби. Газпром обаче е оптимист, че няма да загуби пазарите си в Европа.  Най-преданите клиенти на Русия - България, Сърбия и Словакия бяха най-засегнати. 

Къде сме ние сега толкова много месеци след събитията? 

В случая с Южен поток  ние не само получаваме много по-малко пари отколкото Украйна и Беларус за транзитни такси; В Украйна таксите за пренос на газ са 2,68-2,7 долара за 1000 куб. м. на 100км. В Беларус те са около 2.90 $. В България те са 1.60 $, не само плащаме много по-високи цени на газта; За Беларус те сега са  150-186 долара за 1000 м3, а за Украйна през четвъртото тримесечие на 2010 г. около 250 долара за 1000 м3, но и нямаме никакъв защитен механизъм според който да си удържаме дори тези мижави пари за пренос на газ през нашата територия, в случай, че Газпром просто забрави да плати, или забави плащанията както е правил не веднъж. Защото, спирайки например газта за Италия ние моментално се оказваме скарани не само с Русия, но и с Италия, което моментално ни вкарва в конфликт с нашите политически и икономически съюзници от ЕС.  За мен, преди въобще да се подпишат каквито и да е договорености по газопровода бе необходимо да се договорят цени за пренос, или да се обвържат те с цените на газта по които ние получаваме газ. Не може ние да получаваме по-малко за пренос от Беларус и Украйна, да плащаме по-скъпо газта си и на всичко отгоре като членове на ЕС да нямаме дори възможност да завъртим крана свободно. В нашия случай правителството ни не само се наведе на Путин и енергийната мафия в страната ни, но и сложи в поза партер цялата нация като за поколения напред и ни заангажира в проект за милиарди, без въобще да е осигурено финансиране, а печалбата ни след това да не е гарантирана, дори на пръв поглед. Ако желаят руснаците могат да не плащат и ние нищо не можем да направим. Нито можем да спрем газта за Италия, нито можем да си отбием газ като компенсация. Интересите на Украйна и Беларус са защитени, а нашите? И един прост бакалин би си направил по-добре сметките.
 
От къде ще се вземат пари за самия проект?  Също не е ясно!
 


Булгаргаз въпреки монопола си е на загуба от 1 милиард, значи той няма пари. Заем, или пари на заем от руснаците? Но те трябва да се платят после. Ако Русия даде парите,  дълги години няма да получаваме абсолютно никакви приходи от транзит на газ, поне не и докато не изплатим заема си с лихвите. За това си мисля и съм почти убеден, че ще се въведат нови такси за българските потребители на газ, за да се финансира проекта. Някой да вижда от къде другаде ще се вземат пари? От бюджета? Значи да режем още клона на който седим?  Остава от потребителите в страната ни. Вследствие на високите цени на ток и газ и без това българската икономика не е конкурентна, а още едно увеличение на цените или таксите би ни докарало още милиарди загуби плюс тези които вече имаме от високите цени на газта и енергиите. България и без това не може да се конкурира с производителите от ЕС (Германия, Дания, Чехия и т.н.) или Източна Европа (Украйна, Беларус) точно заради високите цени на енергоносителите. Енергоносителите дърпат нагоре цените на производител, а увеличение в цените на производителите рано или късно се  прехвърля и върху крайните цени в магазините. Цените на производителите представлява ранен индикатор за потребителската инфлация от която и без това страната ни страда и заради която все не може да влезем дори в чакалнята на еврозоната. Така този газопровод може да стане само поредната пеперуда която махвайки с крилца в Москва предизвиква още една буря тук.
 
Следваща въпросителна?!
 
Кой ще строи самия газопровод и от къде ще се купува оборудване? Това е още едно перо, по което ще има голямо изтичане на капитали от страната ни.  Ще купуваме руско оборудване при строежа, а после след него газопроводът има нужда от поддръжка. Колко пари ще ни струва тя и кой ще я върши?
 
Каква сума поне горе-долу ще е необходима годишно за да се поддържа компанията?  
 
Разходи по резервни части, консумативи, разходи за заплати, разходи по охрана на обекта? Разходи, голяма част от които ще се плащат от нас, а ще отиват в руската страна, тъй като аз поне не зная наши компании да са ангажирани с доставки на оборудване, или неговото производство в България. А охраната на самия газопровод? Тя също струва пари и то не малко.
 
Печалбата?!
 
По изчисленията на икономическия министър Трайчо Трайков годишно България ще получава от газопровода 150 млн. долара повече в сравнение със сегашния приход от транзитни такси по съществуващия газопровод през Украйна. "Значи няма да са 100, ще са 250 милиона, това е грубата сметка", каза Трайков. Лично на мен не ми стана ясно каква точно е цифрата, но никъде не се споменават разходите на компанията за които писах горе.
 
Колко пари ще ни струва километър газопровод и кой точно ще го строи?
 
Засега прогнозите за цената на тръбите през българска територия се движат между 800 млн. и 1 млрд. Евро, от които България трябва да осигури половината. Всеки обаче поне малко запознат с какъв да е бизнес знае, че често първоначалните прогнози за разходите се надскачат с по 25 - 50% , а понякога и повече.  Определено смятам, че нашия дял за газопровода ще е над милиард, като включим в него и отчуждените имоти по трасето, всичко непредвидени разходи както и кражбите които ще съпътстват неминуемо подобен българо-руски проект, като и двете нации се славят с грандиозната си корупция. Според изчисленията на икономическото министерство инвестициите в проекта ще се изплатят за 15 години, но ако разходите се качат, в кото съм готов да се обзаложа този срок може да достигне 20, 25, 30 или дори повече години. На това отгоре, каква е гаранцията че Газпром ще има достатъчно пазари и природен газ да запълва тръбата и след 15-20 години? Тоест, би могло много лесно да се получи, в мига в който ние би следвало да излезем на печалба тръбата да се яви ненужна. Експерти на икономическото министерство са изчислили, че в най-добрия случай, ако газопроводът работи с пълен капацитет и всичко е както трябва, годишната печалба на дружеството ще е 547 млн. долара. Тази печалба  трябва да се раздели на две, защото ще бъде поделена между България и Русия в съвместната компания. Така всяка страна би следвало да получи по 273 млн. долара. Тук обаче не са вкарани разходите които споменах по-горе, както и главната въпросителна по колко ще ни излезе километър тръба? 



Директорът на East European Gas Analysis Михаил Корчемкин цитира, че през 2006 г. километър газопровод по линията Грязовец - Виборг, част от северно-европейския газопровод, по който ще бъдат пренасяни 55 млрд. куб.м годишно, е излязла на "Газпром" 4 млн. Евро без компресорните станции. Това е в 2006 година, а сега в 2010 тази сума предвид някой практики в Газпром може и да е много по-голяма.  От пресслужбата на "Газпром" не обичат да  разкриват  каква стойността на газопроводите който компанията строи.  Според електронното бизнес издание  "Ведомости",  въз основа на някой документи на компанията се посочва, че според инвестиционната програма за 2009 г. километър газопровод е струвал на Газпром около 10 млн. долара заедно с компресорните станции. По този повод Генадий Шмал, бивш заместник-министър по нефтени и газови предприятия на СССР през 80-те години казва;  "Аз съм построил тези газопроводи, хиляди метри от тях, и главата си мога да заложа, че при всички положеният километър тръба не струва повече от 2 млн. долара, ако не се смята, разбира се... корупционият елемент" За съжаление, точно този елемент е обичайна част както от нашата така и от руската икономика и каква част от разходите по проекта ще отидат за подобни дела е трудно да се каже.  При всяко положение обаче българите ще плащат най-вероятно повече от немците и докато себестойността на германския газопровод Opal (който ще заработи през 2011 г. и ще има капацитет над 35 млрд. куб.м, е 1.4 млн. евро/км.) то при нас е трудно да се каже дори първоначална цифра. Сумата няма как да е много вярна и защото е неясно все още  как руснаците ще прекарват и с какви компресори по 63 млрд. кубически метра газ годишно по 900-километрово трасе по дъното на Черно море. Според  някой специалисти компанията  ще е изгодна може би за България само ако завишим транзитна такса до  2,27 долара за 1000 куб м., нещо с което руснаците не са съгласни и ако се достигне желания обем от 63 млрд. куб м.  който както казахме технически е трудно да бъде достигнат. Отделно стои и въпроса ще може ли Газпром да осигури въобще количеството газ и какво би станало ако капацитета не е пълен, или утре Италия реши, че да внася втечнен газ и е по-изгодно.
 
Южен поток и енергийна сигурност? Глупости! 

Както пишеше в блога на един колега “През зимата на 2009 г., докато бяхме в газова криза, политиците ни говореха за изграждане на терминал за компресиран газ, или пък за връзка с терминал за втечнен газ. Такова нещо не ни се случи реално и нещата останаха единствено в сферата на изговореното. В същото време Гърция предпочита да получава гориво от няколко източника: природен газ от Азербайджан, а втечнен – от Алжир и други страни – ние все още дремем, тъй като политиците ни са заети с това да се бият в гърдите какви приятели са на САЩ. Но от тупане по гърдите инвестиции не идват, най-много да се посиниш...” Вместо да изградим междусистемни връзки с Турция и Гърция и да имаме алтернативни източници на гориво, ние се впускаме в поредната безумна авантюра за милиарди отново със същия доставчик, без ясен изход и без ясна полза за икономиката на страната ни.
 
Терминалите?!

Разтоварващите терминали получават втечнения газ от търговските танкери и го съхраняват, докато бъде регазифициран в специални съоръжения за транспортиране по мрежата на сушата. Газът се превозва с танкери - обичайният товар е 135 000 кубика втечнено гориво. Това е приблизително годишното потребление на 3000 домакинства. В наши дни моретата кръстосват 140 танкера, още около 70 са в строеж в корабостроителниците.  Сред страните вносители на първите места са Япония, за Европа - Франция и Испания. Потребители са и Белгия, Гърция, Турция, Италия, Португалия, които имат терминали за внос, където втечненото гориво отново се превръща в газ, преди да тръгне по вътрешната преносна мрежа.  Макар втечненият газ да е оскъпен продукт, точно неговото търсене се увеличава, а цените му от година на година падат. Тенденцията е поевтиняване. Ако допреди пет години втечненият природен газ струваше 3 - 4 пъти повече от газа по тръбопроводната мрежа, сега съотношението в цената е в пъти по-малка - след втечняване, транспорт и трансформиране отново в газ в страната вносител - продължава да пада.  Техническият прогрес снижи себестойността на втечнения природен газ и го направи конкурентоспособен.



Американският добив на шистов газ се утрои през 2004-2009 г. и позволи на Америка да надмине Русия като най-голям производител на природен газ в света. Сега, Съединените щати задоволяват нуждите си от гази сложиха в нафталина терминалите си за внос на втечнен газ чрез танкери, но пък се превърнаха в износител на газ номер 1 в света, като заляха света с евтин газ, като цените при един от танкерите бе около 90 $ за 1000 кубически метра, при почти 550-600 $ които плащаме ние на Газпром за същите тези 1000 кубически метра газ.  За 2010 година цените на американският природен газ отчетоха спад с над 30% от началото на годината, заради скока на добива в Северна Америка и ако тези 90 $ за 100 м3 са изключение то цена от 120-130 долара е нещо обичайно. САЩ стигнаха до там в търсенето си на пазари, че американски танкери реекспортират към Кувейт и Катар, като от Катар този газ идва в Европа. Една инвестицията в нова газова връзка с Гърция би струвала около 150 млн. Евро. За строителството й ЕС е готов да отпусне средства. И ако не даваме ние парите за нея, защо не се прави?  Дори да не я ползваме все още, от ЕС за разлика от нашите политици мъдро са преценили, че ни е нужен поне още един източник на доставки. Все пак, златно правило в бизнеса е никога да не се обвързваш само с един доставчик или клиент, колкото и голям да е той и колкото и да е изгодна за момента сделката. Показателен пример е Гърция която въпреки, че е не по малък приятел на Русия от нас никога не залага само на едно магаре да и носи товара.  Още от миналата година Гърция обмисля построяването на втори терминал за втечнен природен газ на брега на Егейско море. Намерението е пряко свързано с желанието на Атина да гарантира енергийната си сигурност, като увеличи вноса на втечнен газ. Точно благодарение на импорта на LNG (Втечнен природен газ)* Гърция  се е справи почти безболезнено с кризата при  спора между Русия и Украйна за цената на транзита, доведе до спирането на доставките на газ за Балканите и за нас. В момента Гърция използва терминала си за втечнен газ на остров Ревитуса (до Атина) като купува LNG основно от Алжир, допълнително получава газ и от Азербайджан, който пристига чрез тръбопровод от Турция.
 


Инсталация за изстудяване и втечняване на природен газ в Бонтанг, Индонезия. Азиатски страни производителки и износителки - Най-големите са Индонезия, Малайзия, Бруней - заради отдалеченото си географско положение отдавна транспортират природния газ, втечнен и студен, с танкери по море. Едва в страната-вносител газът се връща в първичното си агрегатно състояние и се пуска по преносните системи и до електроцентралите.  Втечненият природен газ е много по-безопасно за транспорт в океаните в сравнение с други енергийни продукти, като петрол например

 
В края на месец март тази година, Турция и България обсъждаха възможност за съвместно изграждане на терминал за втечнен природен газ на територията на южната ни съседка.  Предварителните намерения бяха съоръжението да бъде с капацитет 6 млрд. куб. м гориво годишно. За съжаление този проект така и не се придвижва, нито се търсят връзки със Сърбия, Черна гора, Хърватска или Албания за терминали, ползването им или създаването на такъв терминал и на адриатическото крайбрежие.  Български терминал за разтоварване на втечнен газ е възможно да бъде изграден на пристанище Варна или Бургас. Алтернативи за неговото финансиране могат да са няколко, или средствата да идват от европейските фондове, или да са от публично-частно партньорство, или изцяло частен проект, все едно какво, стига да го има. Лично аз не се и съмнявам, че независимо частен (за предпочитане) или държавен, но е нужно да имаме източници и връзки за доставки на газ, не само от Русия.  Терминали или връзките с тях биха ни осигурили енергийни доставки от поне 3 източника, което би ни позволило да договаряме и много по ниски цени при създалата се конкуренция – Сигурен съм Газпром моментално ще изпрати свои представители в България за преговори още с първата копка на подобен терминал, а точно ниските цени на енергията за нашата индустрия биха и позволили да се изправи на крака от което държавата ни би спечелила много повече отколкото от Южен поток.

И ми се иска да бъда разбран ясно!

Не смятам Южен поток за излишен, напротив. Но смятам напълно неясните му параметри, цели,  себестойност, цялата тази тайнственост покрай него за излишна. Както и имам страховете, заедно с дупката в Белене на стойност 1 милиард Евро, да не получим и една тръба за 1 милиард Евро, която да се чудим какво да правим. Икономически изгоден ли е обаче този проект за нас, то бих гласувал за него с две ръце. Все пак ни интересува печалбата нали? Българо-руската дружба няма нищо общо с приятно шумолящите банкноти, което ясно ни показват и самите руснаци продаващи ни най-скъпия газ в Европа, точно по братски използвайки това, че сме свързани с пъпна връв само с тях.
 
LNG (Втечнен природен газ)* - Известно е,  че  при охлаждане газът се свива. При много ниски температури ( около -160ºС) природният газ се втечнява. Един литър втечнен газ пък се равнява на 600 литра невтечнен газ. В съвременните газхолдери газът се охлажда, за да се осигури по-голяма вместимост. Под високо налягане газът също се втечнява. Втечнен нефтен-газ (пропан-бутан) се ползва навсякъде.
 
Публикувано на 25.11.2010 г. 00:13 h в Блог.бг

ПС: В "Дългове и мегапроекти в България" съм сбъркал сумата падаща се на домакинство, защото миналата и предните години бяха обявени много по-малки цифри заложени за инвестиции в проекта. В действителност нашия дял в Южен поток е минимум €  1.55 милиарда и  се падат за плащане по € 530.48 на домакинство и по € 221.43 на глава от населението. Това е без лихвите по кредита, който ще виси на гърба на няколко поколения.

По темата:

07.09.2012 Кой се плаши от евтин газ
27.09.2012 Дългове и мегапроекти в България


 


Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.1979