FOREX (ФОРЕКС), ФОНДОВИ БОРСИ, СТОКОВИ БОРСИ: От А до Я: Форекс, Акции, Опции, Фючърси, FOREX, STOCKS, BONDS, FUTURES, OPTIONS, FOREX котировки, FOREX обучение, ФОРЕКС нива

 

 
Рейтинг: 3.00
(335)
FOREX (ФОРЕКС), ФОНДОВИ БОРСИ, СТОКОВИ БОРСИ: От А до Я в прогнозирането и търговията
Прогнозиране и търговия на капиталови и стокови пазари
» ОБУЧЕНИЕ: FOREX (ФОРЕКС), АКЦИИ, ФЮЧЪРСИ: От А до Я в инвестициите и търговията
» Консултации: Forex, Инвестиции ...
Анализи, важни дати » Forex, Gold, Indices, Oil, Bonds...
Анализи, важни дати, прогнози: Българска фондова борса, Пшеница , ДЦК, НИ
» Palm oil, Cocoa, Coffee, Sugar, Wheat
Услуги
Партньорска програма
Съотношение EUR към някой валути
Forex, Commodities/Futures, Indices, Stocks
Българска Фондова Борса
Символи на компании
Недвижими имоти. Цените по градове
Недвижими имоти. Цените по области
Помощни графики
Борсите по света 1
Борсите по света 2
Борсите по света 3
Борсите по света 4
Борсите по света 5
Съвети към начинаещия
Публикации • Forex
Полезни връзки
За контакти
Последни Новини и Анализи: Forex, Stocks, Bonds, Futures, Options


Интересно: Forex, Stocks, Futures Мисли: Forex, Stocks, Futures Форум: Forex, Stocks, Futures Речник: Forex, Stocks, Futures

Публикации • Forex / Лихви IV

Лихви IV
16.09.12 18:35

Автор: Р. Караджов
FOREX, STOCKS, BONDS, FUTURES & OPTIONS EXCHANGES
Лихви IV



Тежка кредитна криза се материализира в Атина през 594 г. пр.н.е., което дава повод за основни реформи в кредитите, предписани от Солон




Може да се каже, че това е може би една от най-лошите дългови кризи в древната история. 
Лихвата скачва на 300 % годишно, но достига и до 48% месечно по отделни кредити, което е 576% годишна лихва. За днес това също ни изглежда много, но помислете какви са лихвените проценти при някой съвременните лихвари в България, както и това, че за разлика от сега тогава лихвите поне върху нещастните атиняни не били сложни, а се ползвала проста лихва. На гърците обаче и това било много. Селяните заплашват с бунт Атина тъй като, длъжникът по него време не само рискувал лично да стане роб, но и това заплашвало цялото му семейство. Гражданите не били по-добре тъй като, търговската дейност замирала по липса на пари. Робството за дълг се е превърнало в основен проблем, който заплашвал да унищожи гръцката държава. Солон не сложил максимални ограничения на лихвения процент, но робството за дългове е забранено. Тези които били поробени за дълг били освободени, а тия продадени в чужбина върнати за сметка на държавата. Много дългове били анулирани, а други били обезпечени със земя, когато това е възможно. Драхмата била обезценена с 25%, мерките и теглилките са увеличени по размер, кризата общо взето е била туширана, а лихвата спада. Реформите на Солон помогнали и лихвите се закрепили около 16-20% в сребро. Някъде по него време и Лидия започнала да сече златни монети, с което леко се снижил големия дефицит на пари. Недостигът на злато и сребро обаче, допринасял за избухването на някоя и друга криза и до скачане на лихвените проценти до 25-33%, като в кризата 510-508 г. пр.н.е. Втората е и годината в която обществения строй в Атина се променя и започва ерата на републиката. Интересното е, че тези социално-политически напрежения явно не са били само в Атика, защото година по-рано, в 509 г. пр.н.е. в древен Рим също е извършена революция и последния цар Тарквиний Горди е натирен от властта и заменен с република.



Така, може да кажем, че демокрацията е продукт на лошата икономическа конюнктура и въобще хората се заемат с политика, най-вече когато са гладни и без пари.

Защо избухнала пред-солоновата криза от 594 г. пр.н.е.? Не зная, макар да имам известни подозрения. Точно по него време се оживила значително търговията с маслини и вино. Много от селяните в
Гърция вместо зърно се заели с маслини, зехтин и вино. Тъй като обаче, това изисква известни капиталовложения, то лихварите качили лихвата, което пък свило потреблението и търговията. Предполагам и няколко неуспешни години за реколтата са добавили към кризата. Дали съм прав? Не зная!

След 508 г. пр.н.е. лихвите започнали да спадат до около 12-16% годишно. Началото на 4 век преди новата ера се разразява голям банков скандал. Храмът на Атина на Акропола е опожарен. Разследването показва, че ковчежникът на храма и още няколко замесени лица са отпускали “помощи” за някой банкери, срещу солиден процент от приходите, когато се раздадат тези пари като заеми. Когато обаче 2 ма от банкерите банкрутират, служителите на храма подпалват светилището в опит да заметат следите си. Те обаче са заловени и изправени на съд. Около 483 г. пр.н.е. атиняните се докопват до 
сребро от което почват да секат монети. Между 440 г. пр.н.е. лихвите леко се качват до 18% годишно и с леки изменения остават такива до избухването на до пелопонеските войни, когато лихвите скачат до 22% за търговците и до 30% по време на война. При морските превози се повишават съвсем драстично до 60%, а в някой записки се говори за 100% лихва. В края на войната, около 410-404 г. пр.н.е. и няколкото следващи години, положението е най-зле, като освен частните заеми има и държавни заеми по които лихвата е 48% годишно. На заемите на държавите се гледало като много рискови, а гръцките градове са така бедни, че единствен начин някой да им даде назаем пари било гаранцията от някой богат гражданин, който да гарантирал с имуществото си връщането на заема. Някой от заемите били странни като например, заем даден на Атина в размер на 5000 драхми като държавата гарантирала до края на съществуването си да плаща по 500 драхми годишна лихва. Лихвата по този заем не е голяма, но като срок на плащане...... Около 380 г. пр.н.е. лихвите са 18 г. като тия за морски превози са 25% но в зависимост от някой рискови условия и зоната на плаване, то може да се качат и до 30%. Например ако корабът не се завърне в срок, или преди да е приключил благоприятния сезон за плаване, лихвите може и да се качат над обичайните 25%. 377 и 371 г. пр.н.е. се развили две последователни една след друга банкови кризи. Един от най-големите банкери в Атина се наложило да обяви банкрут и да разпродаде цялото си имущество. Кризата засегнала и други банкери. В протокол от храма в Делос от периода 377-373 г. пр.н.е. е видно, че само 2 от 13 заема на гръцки държави и градове са изплатени. Останалите кредитори явно са пили по една студена вода. Малко по-късно, в 371 г. пр.н.е., избухнала нова криза с още 3 големи банки, като един от банкерите избягал в чужбина с парите, което предизвикало възмущение сред гръцката общественост. Около 330 г. пр.н.е. лихвите отново са слезли до нива от 18% годишно за обикновени заеми.



Това, което е интересно в древна 
Гърция е, моралистично отношение към кредитирането. Банкерът се разглежда като хищник върху неуспехите на другите – нещо познато ни и от днес. Разглежда се като експлоататор, който живее от плодовете на парите си и от другите, а не лични усилия. Затова, банкери в началото са предимно бивши роби, но постепенно даването на пари срещу лихва става занятие в което се замесват и много от свободните граждани и аристокрацията. Принос на Атина е и морската застраховка, необходима за разширяване на морската търговия и банките.

Откъде се взели всички тези 
банкери в Атина? Предвид това, че монети в древна Гърция секли 1136 града, не е чудно, че все някой изявявал желание да се оправя в тази валутна лудница. След кризата от 371 г. пр.н.е. лихвите отново се нормализирали полека за няколко години до към 16%, като за тия с обезпечение от недвижим имот били 10-12%. След смъртта на Александър Велики през 323 г. пр.н.е. имало ново повишение на лихвите до 20-22%.




FOREX (ФОРЕКС), АКЦИИ, ФЮЧЪРСИ 

нагоре
Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

3.9965