Хронология на изобилието и оскъдицата (Цени през вековете) - Част 1

Когато Бог видя, че светът е горд, изпрати недостиг на земята. 
Бушел пшеница четири или повече шилинга, 
От която мъжете могат да имат само една четвърт, отколкото преди .... 
Поема на злото от времето на Едуард II 



Напоследък всички от личен опит се убедихме, че цените на суровините, храните и икономическите спадове и върхове, не са изолирано явление, а съществена част от природните сили които ни управляват, както и от съществени процеси в поведението на хората, често отново не-явно повлияни от природните сили. Климатичните промени на Земята са синхронни с тези на Марс. От 1977 до 1999 г. Марс се е затоплил с около 0,6 градуса, а за същия период затоплянето на Земята е с около 0,4 градуса.  Очевидно за затоплянето на Марс не са виновни марсианците, нито техните крави, които изпускат парникови газове докато спокойно си преживят в обора.  



Температурите от преди 2500 до 3000 години, са много по-висока, отколкото са днес. Повишаващите се температури през последните 100 години, обвинявани за "глобалното затопляне", са всъщност възстановяване от Малката ледникова епоха

Човекът е прекалено малко и неразумно същество, за да може съществено да оказва влияние върху някой процеси като, слънчева активност, влияние на вулканите, океанските течения и т.н. оказващи съществен ефект върху начина ни на живот. Това което можем, ако поровим достатъчно здрав разум е, да пазим това което имаме, а в годините и десетилетията на оскъдица, да вземем мерки за разпределение на малкото ресурси на планетата на които се крепи тънката линия на живота. Свободната търговия е от малкото неща които могат да осигурят достатъчно от ресурсите в точките на планетата където съществува дефицит, но и може да е силно негативна, ако попадне в ръцете на монополи, били те частни или държавни, тоест, контролирани от шепа лица. Климатичните промени за които ни упрекват като потребители, в 99 % от случаите, въобще не зависят от нас, а често точно от тях зависи разликата между добрия стандарт на живот и гладa, който нашето поколение поне в развития свят не познава, но който в продължение на хилядолетия е бил съществена част от живота на поколенията.



Големият глад от 1315-1317 и до 1322 г. е първия от серия големи по мащаб природни и икономически кризи, които разтърсват тогавашния свят. Кризата е най-силна в Северна Европа, Британските острови, Северна Франция, Холандия , Скандинавските страни, Германия и Западна Полша.  Засяга някои от балтийските държави, с изключение на далечната източната част на Балтийско море. Макар не пряко, ударът засяга и Италия и Испания. Европа е засегната, умират милиони, а годините бележат край на на растежа и просперитета през единадесети до тринадесети век.  

Процесът започва още преди 1300 г., но след нея и особено след 1315 г., положението се влошава катастрофално. В 1316 г. също реколтата е много слаба, в 1317 г. също. Европа не се възстановява напълно до 1322.  Това е период, белязан с изключително високи нива на престъпност, болести и смърт. 



Още около 1280 г. на много места цените на зърното тръгват силно нагоре, а след 1300 година този процес се засилва още повече. В добри метеорологични условия в Европа по него време се е добивало зърно максимум 7 към 1. Тоест, на едно засято зърно могат да поникнат 7, но това е по-скоро рядко явление отколкото правило, а по време на лоши години съотношението е било 1 към 2. В такъв случай, едното зърно се изяжда, а другото се засажда, но ако се случат няколко поредни лоши години неминуемо настъпва катастрофа. Точно това се е случило.  

Промяната на климатичния модел, неефективността на средновековната администрация в справянето с кризата,  водят до още по-голямо утежняване на положението  

Добре е да се има и предвид, че тогава вече Европа е била класово разделена, като разликите са били значително по-големи отколкото в ранното средновековие или около 1000 година.  Благородническата класа се е била откъснала далеч извън живота на населението, като дори обичаите, езика, облеклото и нравите са били съвсем различни, а средната класа от търговци или занаятчии е била все още твърде малка и слаба на повечето места, за да успее да служи като мост между двата вида европейци, макар с някой малки изключения нейни представители са били близко до властта и понякога са заемали възлови длъжности в държавата.  

Прираста на населението също е бил катастрофален.  Само в Англия  например, населението е нараснало повече от три пъти между 1066 и 1350 г. когато е дошла чумата.  



Първите кръстоносни походи разтварят границите и разширяват търговията. Търговците вече не са просто скитащи авантюристи. Те са дилъри, работодателите и собственици на кораби, контролират мрежа от търговски пътища, свързващи големите европейски градове. До 1300, товарни кораби от Генуа и Венеция в Италия товарят скъпоценни метали, коприна и подправки от източната част на Средиземно море, карат ги към западната, а от Англия и Фландрия товарят вълна, въглища и дървен материал за пътуването обратно. Немски и холандски кораби превозват желязо и мед на юг към Средиземно море и се връщат с вино и зехтин. Повечето от монетите, използвани през средновековието са сребърни, но през 1252 г. град Флоренция, сече първите златни монети от римско време. Както търговията процъфтява в Европа, така става и с банките. На всичко това обаче се слага край с климатичните промени, съчетано с проблемите с турците на изток.  

През пролетта на 1315 г., необичайно силен дъжд започва в по-голямата част от Европа. През пролетта и лятото продължава да вали и температурата остава ниска. Тези условия са причина за масов провал на реколтата. Слама и сено за животните няма. Цените на храните започват да се покачват, като са се удвоили в Англия само за времето от края на пролетта до средата на лятото. На места във Франция цените на пшеницата се увеличили с 320 %. Пролетта на 1316 г. продължи да вали. Всички сегменти вече са засегнати, от благородници до селяни. Заради дъждовете и подгизналите пътища е прекъснала в голяма част и сухопътната търговия. Обози и кервани просто  затъвали в калта. През 1317 г. студената зимата и дъждовното лято продължават. Едва в края на лятото времето се оправя, но вече между 10-25% от населението на Европа го няма, а климатът никога с малки изключения не връща старите си стойности. През 1318 г. мор с неизвестен произход, вероятно антракс, покосява животните първо във Фландрия, а после в почти цяла Европа, особено овце и едрия рогат добитък, което още повече качва цените. 

Въздействие върху икономиката

Към повишаване на цените на зърното и по-ниско производство на вино има много примери на икономическото въздействие от, рязко захлаждане на климата. Поради глад, бури и растежа на ледниците, много стопанства в средните векове са били унищожени, което довежда и до по-малко събиране на данъчни приходи, поради намаляване на стойността на имотите или промяната на тяхното предназначение.  



По време на затоплянето на климата, около и след хилядната година, отглеждането на грозде в южна Англия в периода 1100-1300 г., е съпоставимо с Франция и Германия, въпреки, че лозята в Англия са разположени на около 300 мили по на север от областите във Франция и Германия, където днес расте грозде. Лозя по това време е имало и в северната част на Франция и Германия, области в които дори днес не се поддържат търговски лозя. По времето на съставянето на Domesday Book (Книгата на Страшния съд е записът на голямото проучване, извършено в Англия през 1086 г. по заповед на Уилям Завоевателя), лозя са били регистрирани на 46 места в южната част на Англия, особено в графство Съмърсет.  Когато Хенри II се възкачва на престола, има 139 значителни и големи лозя в Англия и Уелс - 11 от тях, собственост на Короната, 67 на благороднически фамилии и 52 на църквата. Предполага се, че през този период и до към 1400 г. виното произведено в Англия е достатъчно значимо като количество, за да се осигури значителна икономическа конкуренция с производителите във Франция. С идването на захлаждането на климата към 1400 г., температурите стават твърде студени за производство на грозде и лозята в южната част на Англия постепенно намаляват.



Производството на вино в Германия също е намаляло значително по време на захлаждането. Между 1400 г. и 1700 г. производство на вино в Германия никога не е било над 53% от продукцията си преди 1300 г. и на моменти е спадало само до 20% от количеството вино произведено преди това. 

Европейската икономика навлиза в порочен кръг, а глад и хронични заболявани намаляват още повече производителността на труда,  добивите на зърното са намалени, което води до увеличение на цените и до спадане на жизненият стандарт драстично.



Поради спада на данъчните проходи, властта подобно на повечето днешни власти просто качва данъците и митата за да си запазят стандарта си,  с което още повече натиква и без това пострадалите икономики надолу,  намалява  се търговията и се  увеличава мизерията. В много от кралствата е забранен износа на хранителни продукти, но тъй като тази забрана обхваща повечето съществуващи страни,  търговията почти замира и дори там където е имало зърно в изобилие, не е било възможно то да се изнесе към области в които няма. 

Осъдени са черния пазар и спекулантите (ама разбира се), опитан е контрол върху цените на зърното, на много места е забранен риболова (така и не ми е ясно защо).  
Мерките на много места се оказали въпреки наказанията неприложими, но те са допринесли в голяма степен за развихрящата се на целия континент низходяща спирала на икономиката. 

Кризата, съчетана с рестриктивните мерки спиращи търговията, плюс влошаването на климата и настъпващото застудяване от една страна, са изхвърлили огромен брой безработни в Европа, от друга страна, цените въпреки рестрикциите продължили да се качват.  Англия например, не е била в състояние да купува зърно от чужбина, защото в съседна Франция износа на жито бил забранен. Зърното което се е промъквало по законни и незаконни пътища, често е било заграбвано от пирати или мародери по пътищата и продавано на черния пазар.  Войната на Англия и Шотландия само е задълбочила проблемите и инфлацията. През 1337 г. избухва и Стогодишната война.  



Влажните лята довели и до по-лошо съхраняване на зърното и до появата на болестта, наречена огъня на св. Антоний. Цели села страдат от конвулсии, халюцинации, гангрена на крайниците и дори смърт. Зърното ако се съхранява в хладни влажни условия, може да се развие гъбички, много от които опасни за човека.
Човек не може да очаква и тропически болести като маларията  да се развият по време на захлаждане, но тя вероятно е важна причина за заболяванията и смъртността в някой части на Англия, описани от Джефри Чосър (1342-1400). 
Появата и нейния бум предполагам се обясняват с прекалената влажност през онези години, с хладните дъждовни лета което създава идеални условия за комарите.


 

FOREX (ФОРЕКС), АКЦИИ, ФЮЧЪРСИ


нагоре