“Коя е тази ужасна епоха, в която идиоти водят слепците?” – Уйлям Шекспир
Както и писах в България 2011 г. 08.11.2010 година, 2011 започна с покачване на цените, като стагфлацията заложена в държавната политика предните няколко години, при предните правителства и продължена от сегашното, послужи като катализатор в избухването на цените в страната.
Безсмислено високите акцизи върху горивата, покачването на данъците и осигуровките в селското стопанство, енергийните разходи за които съм говорил не веднъж, плюс покачването и на международните пазари, този път не накараха цените са пълзят на горе, а те направо скочиха при всички опити на кабинета, да натовари средната и бедната класа в страната със задължението да сдържа инфлацията.
Бледото покачване което се забелязва в износа ни, се дължи не на условията създадени за него, а напротив, то е продукт на силната борба за оцеляване на някой компании, напук на всички термоядрени опити върху българската индустрия. Както споменах още в края на 2007 и началото на 2008 година, покачването дойде не от “евтината” работна ръка, на която разчита тази част от елита заложила на обедняване на нацията и ниско заплащане на труда, а от машиностроене, автоматизирана индустрия, такава с висока добавена стойност, износ на суровини и селско стопанство залагащо на висока механизация – където ръчния труд почти няма стойност. В същото време индустриите залагащи на евтин труд почти не са се поместили напред. Очевидно е твърде наивна вярата на някой, че с евтин труд ще бием страни като Бангладеш, въпреки, че с бързи крачки се доближаваме до тази страна. Ниската минимална работна заплата в страната, не само не играе никаква роля в задържане на стагфлацията и няма почти никаква роля в създаването на БВП, но в близко бъдеще, ще се окаже още по-голям проблем за икономиката, а дори заплата да се намали, то това няма да окаже значение на ръста на цените, колкото и да им се иска това на някой министри от този и предния кабинет.
Премиерът не обича неудобни въпроси
Силния в кавички ръст на БВП в края на в края на 2010 г., реално не е нищо повече освен следствие от стагфлацията генерирана с високи енергийни и данъчни разходи, товарещи цените в България. Плюс ръста в цените на храните и цените на някой суровини на световните пазари.
Защото ако от ръста на БВП извадим инфлацията в страната какво остава?
Годишната инфлация за декември 2010 г. официално е 4.5%. Това е два пъти повече от очакванията на министъра на финансите Дянков, който прогнозираше индексът на потребителските цени да нарасне между 2.1 и 2.2%. Върху такива прогноза стъпи и бюджетът за 2010 г. В същото това време Индексът на цените на производител на вътрешния пазар в промишлеността се е качил за 2010 година с минимум 11% (двуцифрено число) което неминуемо доведе и до сегашното покачване на цените и на потребителските кошници. И вярва ли някой на статистиката на НСИ след като дори националните медии, винаги слепи за проблемите се решиха и забелязаха проблемът наречен стагфлация? Според проучване на bTV храните са поскъпнали пет пъти повече от официалната статистика като инфлацията при най-ползваните храни през 2010 година е близо 20% !
Началото на 2011 бе отбелязано още първите дни с почти неконтролируемо покачване, което само за броени дни ни напомни за качването на цените в периода от 2007 година, а всички знаем какво се случи след тази година.
И тъй като не само аз откривам отдавна топлата вода, то страхът от силна инфлация пришпори и цените на акциите на БФБ, като част от инвеститорите залагащи на това да спасят или вложат умело парите си, купуват акции, като тези от тях които вложиха парите си на борсата в края на 2010 година вече имат значителни печалби. Цените на акциите на БФБ бяха и все още са, така ниски, че на цената на един хляб може да се придобие 1 акция от някой дружества. Самите обороти на Българска Фондова Борса бяха и са все още така ниски, че с малки парични вливания борсата отбелязва голям растеж. Към това изкушение от една страна и страх от друга, можем да добавим и намаляващите лихви в банките. Една голяма част, много добре платени държавни служители (сегмента почти незасегнат, дори спечелил от кризата и трупащ активи купени на безценица от всеобщата бедност), както и тази част от някой инвеститори и предприемачи, свили се преди кризата предвидливо и заложили на парите в брой, извадиха спестяванията си държани до сега на висока лихва и отново насочиха поглед към борсата. Както бях споменал тогава – парите в брой, са най-добрата защита в кризата подобна на тази която се бе развила, но в момента 4 години след началото (2007), ситуацията вече не е такава и се изменя вече с бързина обезпокоителна дори за тези които по-бавно усещат ставащите промени. Лихвите в банките падат, цените се качват и в момента всеки лев и дори Евро или долар на депозит, губи от своята стойност и то все по-бързо.
Това покачване на борсата обаче крие и доста капани
Всеки поне малко запознат с борсовите спекулации, знае, че основен мотор за растеж на акциите е средната класа. Когато тя липсва и е малко както е сега в България, покачването ще се осъществи, но без да е подложило под себе си достатъчно паричен ресурс който да крепи растежа.
Фалита на средната класа в последните години ще доведе до нов силен спад на БФБ, който ще отбележи своето дъно в 2012 година.
Дали това дъно ще е по-високо от сегашното се въздържам да кажа, но определено ще го имаме, като то ще е значително, което може да ни говори, че преди да го достигнем ще се осъществи значителен спад в цените на акциите преди това.
Това ще се получи защото в населението няма пари:
Според репортаж на Нова тв, от 20 Февруари 2011 г., голяма част от населението живее с 5 лева на ден. С толкова живее всеки пети българин в началото на февруари.
Същото изследване е установило, че 3% от домакинствата в страната разполагат с 50 лева на месец!
Тоест - 180 000 човека в България живеят с по-малко от 34,98 долара на месец, което прави по 1 долар и 16 цента на ден, колкото са доходите на бедните в Африка и страни като Шри Ланка и Бангладеш.
В същото време продължава поскъпването на основни хранителни продукти, цените на тока, горивата, данъците, водата ...
Едва 2 % от хората имат доход от 750 до 1000 лева.
2 % броят на тези, които взимат над 1000 лева.
Най-голяма част - 30 % ако имат късмета да работят, изкарват месеца с между 250 и 500 лева. 6 % имат на разположение между 50 и 100 лева.
13 % от изкарват 30 дни с между 100 и 150 лева.
Тези, които живеят с между 150 и 200 лева са 19 %.
И докато хората се опитват да наместят нуждите си в 5 лева от държавата продължават да ги притискат с нови акцизи, данъци, регулаторните органи качват цените и т.н.
Това неминуемо ще удари и БФБ. Когато парите които има сега се налеят и свършат, ще станем свидетели на нов голям спад в цените на акциите. За сега обаче тренда все още е на горе като има голяма вероятност Софикс да достигне до 500 пункта, макар и вече с по-бавни темпове отколкото в периода 26.10.2010 – 04.02.2011 г. Дали ще мине това ниво и ще видим 800-900 пункта тази година ще видим. Много вероятно около своя следващ връх Софикс да оформи отново сложна корекция като в периода 09.2010 и 11.2010 г., заради очаквания от една страна на някой инвеститори за още по-високи печалби, а от друга страна желанието на някой да осребрят печалбите си, или стигането им до извода, че акциите не винаги са защита срещу инфлацията, защото ако стагфлацията през годината продължи да се покачва, а за сега няма изгледи да се види нейния край, то вложението в акции в един момент ще се окаже безсмислено, предвид това, че евентуалната бъдеща печалба от тях, няма да покрие реалното покачване на цената на живота у нас. О там моят извод е, че акциите са добра перспектива, но за сега все още само и единствено спекулативна, като вложилите в храни може би пак както в 2010 година ще реализират по-висока печалбае. През 2010 година държавата бе в ситуация, при която изтичането на капитали, създаде сериозни проблеми. В същото време е липсва и мотор, който да стимулира оживлението на икономиката. Доколкото има оживление, то не е защото държавата е създала условия, а въпреки неблагоприятните условия които тя създава. Данните за платежния баланс, които БНБ публикува, показват, че експортно-ориентираните компании вече са достигнали пред-кризисните нива на износ, но подобряването на техния бизнес не е достатъчно да оттласне цялата икономика при скромния размер на чуждестранните инвестиции. От данните се вижда - износът на стоки в 2010 г. нараства с 32.9% на годишна база и достига 15.55 млрд. Евро, докато вносът нараства с 13%. Като номинал обаче той много по-голям - 17.95 млрд. Евро и резултатът по търговския баланс е дефицит от 2.4 млрд. Евро. За цялата 2010 г. преките чуждестранни инвестиции в България са в размер на 1.35 млрд. Евро, което не покрива дефицита в търговския ни баланс. Все още чуждестранните компании се въздържат от активно инвестиране в България, а парите изнесени от страната и изнасящи се в момента, трудно могат да бъдат компенсирани от капиталите на българите работещи в чужбина и пращани на близките им в България. (Парите бягат от България). Например парите, които изпращат емигрантите у нас са повече от усвоените средства по европейските фондове. Голям минус е неприемането ни в шенгенската зона, като само от това страната губи около 80-100 милиона Евро годишно. За съжаление страни като Франция и Германия дадоха сигнал, че приемането ни следващите 2 години е твърде спорно, като има силна вероятност Румъния която взема крути мерки да влезе в Шенген, а ние да останем извън зоната.
Богатството на една държава и народа й се определя от продукта,който произвежда, от условията за бизнес и от желанието да се прави такъв. За съжаление в България от 1989 г. се произвежда все по-малко, с все повече пречки и с все по-голямо нежелание. И докато първите няколко години на прехода, стотици хиляди се впуснаха да правят бизнес, производство, търговия или в сферата на услугите, то последните 10 – тина години е точно обратното. Все повече хора насочват поглед към някоя дори не толкова добре платена общинска или държавна работа, която им дава макар и минимална сигурност и все по-малко и все по-трудно се решават да заложат себе си и бъдещето си за да влязат в редиците на псуваната от всички буржоазия, мразена както от страна на чиновниците, така и от страна на медии и олигархични кръгове свързани с властта и мафията.
Според индекса на канадския институт „Фрейзър“ - от 127 страни България е на 70-то място по икономическа свобода, заедно с Доминиканската Република, Никарагуа, Танзания и Тунис.
Лошите държавни услуги (здравеопазване, образование, съдебна система, сигурност, инфраструктура и т.н.) имат пряко влияние върху богатството; "Когато хората плащат средно около 47% от доходите си на държавата като данъци и осигуровки, за да получат определени услуги, но не ги получават и се налага да си доплащат (за лечение, частни уроци и образование, справедлив изход от съдебен спор, охранителна система, ремонт на повредени от дупките по пътищата автомобили и т.н.), те са победни с 47%." - Ниското качество на тези услуги е също спирачка за навлизането на чуждестранни капитали.
В някои части на страната „технологиите“ в селското стопанство не са мръднали от Средновековието насам.
Поради което и колкото и да се намалят заплатите в страната (малко над 100 Евро месечно е минималната месечна заплата), то българското село трудно може да се конкурира със страни където средната продължителност на живота рядко надминава 45 години. Защото на каквато и цена да се произвеждат картофи, лук и домати в България, колкото и ниска да е заплата на този който ги обработват, щом дори в разгара на кризата ги внасяхме от страни като Египет, Сирия и Йордания, то явно у нас не е изгодно да се влага пари в земеделие свързано с ръчен труд, предвид това, че осигуровки, данъци, акцизи на горива всичко това се калкулира в цените и поради това земеделието ни свързано със зеленчуци е неконкуретоспособно дори на зеленчуците внесени от пустинята. Самия внос също е свързан с разходи, картелиран и вследствие от това цените имат само една посока, а намалялата консумация на едни храни насочва хората към други. Другия проблем е високата престъпност в селата и отдалечените индустриални райони.
“За селата голям проблем е престъпността, тъй като няма държавни структури, които да препятстват битовата престъпност и хората се страхуват да обитават къщите си, не смеят да гледат животни, да садят и обработват земята, защото ще им ги откраднат.” - Проф. Марта Сугарева.
Бизнесът тук в България се притиска с хиляди разрешителни режими, стотици хиляди чиновници се изхранват от тях без никакъв ефект. Вероятно омразата и страха на властта към всякаква средна класа в страната и нововъзникнала буржоазия, неподвластна на апарата и не-създадена от горе на долу, пречат за създаване на прости и ефективни механизми. Защото икономическата свобода би пречила на политическото господство, а от там много източници на доходи за управляващата и смятаща себе си за аристократична класа ще секнат. Забелязали ли сте, че в почти всички репортажи за "лошите" търговци, персонажите са хора с една сергия, мижаво магазинче или фабрика и които по 7 дни в седмицата, без отпуск, блъскат за единия хляб, за себе си, семействата си и тези които са на работа при тях?! Никога обаче камерите не са пред офисите на някой е монополист, било от телекомуникациите, банките, енергодружествата, ВИК някоя от партийните фирми във вноса на храни. Врагът е малкия и средния човек, който се опитва да бъде автономен което води до арабизация на страната ни в икономически смисъл. В момента по липсата на пари вече се готви удар и срещу останките от българското село. От 17.02.2011 Облагат с данък вече и земеделците. За първи път тази година доходите на земеделските производители ще бъдат облагани с данъци. Данък ще плащат и физически лица, които нямат регистрация като земеделски производители. И всичко това на фона на бясно качващите се цени на храните и вече застрашителната стагфлация.
Нещо което ще доведе до криза в и селското ни стопанство в края на 2012 г. или началото на 2013, като обаче преди това ще създаде още инфлация. След нея обаче, до 2 години най-много ще станем свидетели на силна криза в аграрния ни сектор и силен спад на цените. Както не веднъж съм казвал, инфлацията (стагфлацията в нашия случай) има лошия навик да влече криза след себе си, защото най-просто казано тя дърпа цените силно е една посока, но подобно на ластик след балонизацията им, те имат навика да се връщат в мига в който спре притока на пари обратно.
За това още в 2012 ще станем свидетели на дъно на фондовия пазар, а в 2013 година най-късно ще има такова и на пазара на зърно, като това ще са само сигналите за още една криза която ще дойде в България. След това дъно, цените отново ще поемат силно на горе, поне тези на храните. Притискането на малката и средна буржоазия която дава огромната част от работните места в страната не води до нищо положително. В Тунис вълненията започнаха точно заради това. Дребен търговец (Мохамед Буазизи) на който вземат разрешителното и го гонят от сергията с която храни семейството си, от отчаяние се самозапалва. Това е искрата в бурето с барут. Такива като него се вдигат по улиците защото властта им отнема препитанието, а към тях моментално се присъединяват и други недоволни. Да не забравяме, подобен инцидент е причина за войната в САЩ и обявяването на независимост от Англия. Заради няколко пенса върху цената на чая и заради изтикването на местния бизнес в ъгъла от англичаните, които искат да запазят монополното статукво, американците се вдигат на бунт. Заради подобни причини избухват както Английската, така и Френската буржоазни революции и размирната 1848 година от която пламва почти цяла Европа. За това и за мен събитията в Северна Африка и арабския свят са една макар и закъсняла буржоазна революция. Такава каквато за съжаление ние нямаме, за това и страната се изсмуква от една монополна олигархия и ни очаква поне още една голяма криза. Горе просто написах това което мисля и че ако капиталовите ресурси на нацията не се източваха всеки месец безжалостно, то България отдавна щеше да е ако не на нивото на Чехия или Словакия, то до това на Хърватска или Словения. Българинът има нужда просто да го оставят за малко на мира. Поне няколко, поне 5-10 години, да не го закачат, да не го притесняват, да не го карат всяка сутрин да се чуди какво се е променило и какво ли ново са измислили за да го мачкат, да се опитват да го окрадат или да го изнервят. Да му позволят без да го притесняват да си прави бизнеса, да си работи на заплата, но да може да планира бъдещето си. Същата сигурност и възможност за планиране искат и чуждите инвеститори. Нещо невъзможно от 21 години в България, където всяко държавно решение е предпоследно.
Сайтът е конструиран с Glog. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в сайта материали, както и за тяхното неправомерно използване от трети страни.
.jpg)
