FOREX (ФОРЕКС), ФОНДОВИ БОРСИ, СТОКОВИ БОРСИ: От А до Я: Форекс, Акции, Опции, Фючърси, FOREX, STOCKS, BONDS, FUTURES, OPTIONS, FOREX котировки, FOREX обучение, ФОРЕКС нива

 

 
Рейтинг: 3.00
(335)
FOREX (ФОРЕКС), ФОНДОВИ БОРСИ, СТОКОВИ БОРСИ: От А до Я в прогнозирането и търговията
Прогнозиране и търговия на капиталови и стокови пазари
» ОБУЧЕНИЕ: FOREX (ФОРЕКС), АКЦИИ, ФЮЧЪРСИ: От А до Я в инвестициите и търговията
» Консултации: Forex, Инвестиции ...
Анализи, важни дати » Forex, Gold, Indices, Oil, Bonds...
Анализи, важни дати, прогнози: Българска фондова борса, Пшеница , ДЦК, НИ
» Palm oil, Cocoa, Coffee, Sugar, Wheat
Услуги
Партньорска програма
Съотношение EUR към някой валути
Forex, Commodities/Futures, Indices, Stocks
Българска Фондова Борса
Символи на компании
Недвижими имоти. Цените по градове
Недвижими имоти. Цените по области
Помощни графики
Борсите по света 1
Борсите по света 2
Борсите по света 3
Борсите по света 4
Борсите по света 5
Съвети към начинаещия
Публикации • Forex
Полезни връзки
За контакти
Последни Новини и Анализи: Forex, Stocks, Bonds, Futures, Options


Интересно: Forex, Stocks, Futures Мисли: Forex, Stocks, Futures Форум: Forex, Stocks, Futures Речник: Forex, Stocks, Futures

Публикации • Forex / Борсова криза, Париж 1882

Борсова криза, Париж 1882
18.02.10 23:38

Автор: Р. Караджов
Борсовата криза от 1882 - Фалитът на банка Юнион Женерал



През и 1873 година един все още млад човек се прибира безславно в Париж от Виена.  Това е родения през 1820 година, в богато семейство Пол-Йожен Бонту. Младежът е надарен, умен и получава брилянтно за времето си образование в Политехниката, като учи усилено и езици, немски, английски испански и др.  Скоро след като започва работа, благодарение на способностите си и връзките си е назначен за генерален директор на железниците в Австро-Унгария.

Човек би помислил, че той има всичко. Голяма къща, карета, слуги, всичко платено от железниците плюс голяма заплата, ако не бе неразумната му страст към борсовата търговия. По време на кризата във Виена в 1873 година, Бонту губи всичко, включително и служебни пари които е крал за да покрива загубите си на
борсата. Уволнен е от железниците и се прибира във Франция.  Захваща се с политика, на страната на монархистите и про-католическите кръгове, като създава силни връзки с оцелялата аристокрация и католическата църква. За негово съжаление точно по него време Франция за пореден път се обръща към републиката и либерализма, отвратена от кървавата разправа с комуната в Париж.  Френската политика все повече се измества към буржоазията от по малките кръгове, средната класа, към френските фермери вместо към крупните аристократични имения и въобще Франция прави изключително силен завой към либерализма и в икономиката и в политиката така, че Бонту е заложил на куция кон и не успява да се добере до пост във властта.  Зад всичко това стоят парите, като на католиците се струва, че всички те са съсредоточени в ръцете на евреи, масони или протестантски банкери и финансисти.  Разбира се не е така, защото има и силно католически банки като Креди Лионе, но на старата класа се струва, че губи позиции.  На Пол-Йожен Бонту идва на ум да създаде банка която да консолидира, така наречените здрави сили и така в 1878 година се създава Юнион Женерал като акционерно дружество с капитал от 25 000 000 разпределени в 50 000 акции.

В управителния съвет моментално по право, ранг и произход влизат влиятелни фигури.   Начело на банката стои една каста от монархисти и привърженици на папата: маркиз Дьо Биенкур и Дьо Лабуйри, принц Дьо Брьой, виконт Д’Аркур, виконт Дьо Майол дьо Люпе, граф Дьо Монголфие, памфлетистът Йожен Веийо, граф Вийрьомон,  Дук дьо Брольи, маркиз дьо Плойок, маркиз дьо Бианкур, италиански благородници като принц Бандини и граф де Бомацо, още Марк Маон от Париж, благородници като Крюел, едри буржоа, близки с тези кръгове, както и авторът на „Сирано дьо Бержерак“ драматургът Едмон Ростан. С тези имена на чело на компанията, с влиятелните връзки на всеки от тях успехът е почти неминуем.  Истината е обаче, че
акциите на компанията още при учредяването не са имали на пълно покритие, а управителния съвет още на първото си заседание освен заплатите си обещава и по 10 % от печалбата на банката като бонуси.  Още с учредяването на капитала тези главни и основни акционери си уреждат бонус и отстъпка от цената на акцията като парите само на Бонту от тази операция са над 30 000 франка като учредител. 

Още с учредяването слухът за банката се разнася навред и хора от всички кръгове се трупат да внесат парите си в нея, а влиятелните благородници от управителния съвет обикалят салони и приеми за да убеждават приятелите си да станат акционери или да поверят депозитите си на нея. На
борсата акциите на банката започват макар и слаб в началото, но стабилен растеж. С три поредни увеличения на капитала още в първата година капиталът се увеличава от 25 милиона на 50 милиона франка.  Рекламата е така голяма, че хиляди рентиери, служители, буржоа и работници поверяват парите си, а да станеш неин акционер е било въпрос не само на пари, но и на престиж, за това мнозина се опитвали да купят акции.  Само за година те се качват от 500 на 750 франка, на 930 след година и на 3000 след по малко от 3 години.  Банката, благодарение на влиятелните си кръстници успява да грабне и апетитни хапки, като железници в Австро-Унгария и Румъния, в Бохемия като само първата година прибира 11 милиона франка печалба. В 1880 Австро-Унгария и лично император Франц Йосиф дават право на банката да създаде Ландербанк, нещо като национална банка на Австрия, с капитал от 100 милиона. Юнион Женерал открива клонове навред където може като включително има клон на банката и в Бразилия. В 1880 година е раздаден дивидент в размер на 32 %. Директорите в борда  разбира се вземат своите 10 %  бонуси. Някой финансови кръгове обаче в Париж с леко недоумение гледат тази огромна кредитна и клонова експанзия на Юнион Женерал както и растежа на акциите и яростната и реклама представяща я като “френската банка” и “банката на истинските французи”. 

Кой са тези кръгове? 

Това са буржоазните издънки на след революционна Франция, хора издигнали се от нищото, след първата революция, пробили с лакти и упорство пътя си по време на Републиката, Директорията, Наполеон, реставрацията, по-късните събития и революции, империята на Луи Наполеон III и републиката след него. Това са френски протестантски и католически банкери, финансисти, евреи, между тях прозорливия и предпазлив Алфонс дьо Ротшилд, спекуланти като Жул Льободи чиито брат е един от най-едрите производители на захар, Дьо Марши, Камондо, Хотингер, банкери като Анри Жермен от Банка Креди Лионе и други.  Нима и те не са французи? Нима техните пари не са били в услуга на Франция когато това се е налагало? Може ли някой да узурпира така не само националното чувство на французите, но и техните пари с крещяща до неприличие реклама, плакати по улиците и слухове, че "това е истинската банка"? Цялата тази пасмина новобогаташи е заякнала, забогатяла и калена през изминалите години и превратности и къде с хитрост, ум или брутално е завзела цели части от индустрията, и да, има място за нови играчи, но не следва ли да има поне малко лоялност?! А и всичко покрай Юнион Женерал им изглежда някак кухо с тези титулувани господа на чело на банката, мастити имена, но някак не съвсем на място. Алфонс дьо Ротшилд, водачът към когото гледат всички, живее във време на доста тежки събития: падането на Луи Наполеон и бурното раждане на Третата република. Той винаги е на определеното място във всеки момент с хората си зад сцената, готов за действия или готов да изчаква, но да извлече печалба. Фамилията му е натрупала огромни богатства и въпреки, че сам живее изключително скромно той притежава дворец през който всеки ден преминават хиляди вложители, просители, съдружници и какви ли не хора, които много често сам Ротшилд ги приема, седнал зад обикновено очукано бюро в дъното на залата в която работел, заедно със синовете, зетьовете и служителите си.  Въпреки, че Алфонс дьо Ротшилд няма късмета на предшественика си Джемз той е не по-малко прозорлив и умен и не по-малко сведущ в
борсовите операции



При цена на
акциите на Юнион Женерал от 2000 франка, и на него и на по-умните борсови спекуланти става ясно, че фундамента на банката не е реален, а прекалено раздутите и отчети и самохвалство нямат съвсем нужното финансово покритие.  За това Алфонс и някой други започват да заемат къси позиции* на борсата, с акции на Юнион Женерал, или да се оглеждат за удобен момент за такива докато по парижките салони се разнасят слухове за “банката на църквата, Франция, аристокрацията и морала”. Бонту сам следящ борсата, разбира, че има спекуланти заемащи къси позиции, но неговата фикс идея била, че акциите на Юнион Женерал трябва непременно и непрекъснато да се покачват. За да елиминира част от конкуренцията той пуска пролетта на 1881г. зловреден слух за конкурента си Креди Лионе.  Настава банкова паника в Марсилия и Анри Жермен собственик, основател и управител на Креди Лионе с огромни усилия успява да я потуши, но става смъртен враг на Юнион Женерал. Последния отчет на Юнион Женерал от 30 септември 1881 е напълно подправен като по-голямата част от 34 милиона активи на банката били всъщност само на книга, очаквана, но още нереализирана печалба. И въпреки, че този отчет не бил поставен под съмнение, то много от скептичните играчи на борсата започнали да продават акциите си.  Есента 1881 г., на борсата в Лион започва спад на едно от дъщерните дружества на Юнион Женерал.  Продават се огромни пакети акции и за да спре паниката и вместо да изчака кризата да премине от самосебеси Бонту изтегля 25 милиона от банката в Триест и ги изсипва на борсата, за да спре спада.  Това обаче не помага, макар да задържа и качва курса изкуствено известно време. На 9 януари 1882 г. акциите на Юнион Женерал са все още въпреки големия спад от преди, качени на раздутите 3905 франка. Само по себе си обаче този акт на наливане на собствени капитали, значи само едно. Зад акциите на Юнион Женерал стоят с още 25 милиона по-малко. 

Анри Жермен, Алфонс дьо Ротшилд и другите спекуланти използват покачването за да продадат на късо още от акциите на Юнион Женерал и да се възползват от предстоящия според тях разгром. Ротшилд започнал да заема къси позиции още от цена 2000 франка, при цена 3905 франка е на колосална загуба все още, но е убеден - Юнион Женерал е куха структура, управлявана зле, с много надценени акции и рано или късно ще се срути като кула от карти за игра. Бонту допуска и грешката да продаде голям пакет от своите
акции.  Въпреки, че това е направено при пълна секретност, слухът за това се разчува и вложители и акционери се чудят – Щом той продава значи нещата не са така блестящи – и тръгват, едни да продадат собствените си акции на Юнион Женерал, а други към гишетата на банката за да изтеглят спестяванията си. На 16 януари една акция е вече 2500 франка. На 18-ти 2400, на 25-ти 1200 като спада не само не забавя своя устрем, но и се задълбочава и на 26-ти цената е вече 900, а на 28-ми 600. Паниката е повсеместна, всички искат да продават и тогава управителния съвет взема решение да тушира, напрежението с още капитал на банката и изкупува акции за 100 милиона. Точно толкова пари не им достигат когато паникьосаните вложители искат да изтеглят депозитите си и на 30-ти Юнион Женерал спира плащанията. 

Следва развръзката. 

За печелившия Ротшилд се предполага е прибрал около 34 милиона печалба, а заедно с него дял прибират и останалите Жул Льободи, Анри Жермен и др. Като много от заложилите на понижение на акциите едри и дребни дребни спекуланти забогатели. След борсовото Ватерло, оставало само да прибират плячката. Разгромът е така повсеместен, че дори тези който са участвали в него се уплашват от размаха му и в един момент закрепили за няколко дни Юнион Женерал колкото да си подредят нещата при самите тях, да не ги засегне, след което оставили всичко на съдбата. Всичко се срутва, като паниката обхваща и останалите
акции, а банковия сектор бележи значителен спад. На борсата в Лион срива помита 14 от 30-те брокери, силно ангажирани в сделките с акции. В Париж положението не било по-добре, а следващите месеци борсовата търговия почти замряла като били нужни цели 3 години за да се възстанови пазарът на нивата си от преди кризата. 

Бонту бил арестуван на 1 февруари като му били предявени обвинения в измама, злоупотреби и нарушаване на закона за банките. При разследването се оказало, че Юнион Женерал още почти от основаването си не е спирала да изкупува собствените си акции, като по този начин е източвала собствената си кръв вместо да се превърне в сериозна и стабилна банка каквито били очакванията за нея. Хиляди вложители били ограбени, хиляди акционери разорени защото Бонту още от самото начало играл нечестно. Бонту е осъден на 5 години затвор и 3000 франка глоба, но бил пуснат под гаранция от 100 000 франка и избягал от страната. Върнал едва след изтичане на давност и умрял беден и забравен в западнало хотелче до Кан. 

Един от малкото печеливши от цялата борсова еуфория покрай банката и последвалия я крах бил Емил Зола. Този брилянтен писател и разказвач, леко мрачен, без силно страсти и интриги, но реален и истински, ни разказва тази история превъплатена в романа си “Пари” като пренася само действието и в годините на империята. Силата на разказа му осигурява добър успех . 55 000 екземпляра са продадени само в годината на издаването и както Анатол Франс казва:  „Произведение плътно и тежко, но здраво и силно, поучително, енциклопедично и много смислено.“

*Къса позиция - Традиционната борсова търговия се състои в купуването на даден актив и реализирането на печалба при неговата евентуална продажба на по-висока цена.  Ако обаче попаднете на акция, която е надценена и очаквате да поевтинее, Вие можете да откриете Къса позиция. Това означава да продадете предварително акцията без да я имате само с договор за един вид, че я вземате на заем, с цел да я купите по-евтино след време, ако цената и спадне. 


FOREX (ФОРЕКС), АКЦИИ, ОПЦИИ, ФЮЧЪРСИ
Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.1165