Историческа справка: FOREX, ФОНДОВИ БОРСИ, СТОКОВИ БОРСИ

Възникването на борсовата търговия е резултат от развитието на стоково - паричните отношения през вековете. През дългото си съществуване организираната търговия еволюира до такава степен, че днес е немислимо да си представим съвременният живот без нея.

Първите редовни събирания на продавачи и купувачи на определено място по определено време датират още от древната Античност. Първоначално тези пазари възникват в близост до места за религиозни поклонения и светилища. С развитието на транспортните средства и пътната инфраструктура, по географски възлови места се формират селища, които предоставят на търговците нужната им  сигурност и закрила. 

Едновременно с периодично провеждащите се пазари, като следствие от интернационализацията на разменните отношения възниква търговията с чуждестранни парични знаци и менителници. Международната търговия изисква постоянна готовност и присъствие от търговците на определените места. Така в най-значимите градове, особено пристанищните възникват многобройни чужди  търговски представителства.Постоянното присъствие на участниците в търговията и развитието на отношенията между тях довеждат до установяване на единни търговски правила и обичаи.

Първите големи търговски средища са средиземноморските градове-държави Флоренция, Генуа и Венеция в началото на  XII в. Силен стимул за развитието на международната търговия са Великите географски открития  довели до разкриването на отвъдокеанските територии,  а съответно и до интензификация на стоково-паричните отношения особено в страни като Португалия, Испания и Англия превърнали се в могъщи колониални държави.

Поради транспортно-технически и политически причини през XV в., центърът на международната търговия се пренася от горно италианските градове държави към фламандските търговски средища Брюге, Антверпен и Амстердам.

През средните векове в град Брюге става известна къщата на патрицианската фамилия Van der Beurse, на чиито фронтон е изсечен семейният герб – три кесии (бурси). Там намират подслон чуждестранните търговци, а после тя е използвана за клон на Венецианските търговци и по-късно и от търговци от Генуа и Флоренция. На площада пред къщата, който е наречен “burs”, се срещат италианските търговци , за да обменят мнения и информация, и за да уреждат паричните си сделки. Смята се, че именно оттук произлиза наименованието “борса” което се е запазило и до днес с модификации в  различните европейски езици. *

Гражданските размирици и политическата нестабилност в Брюге през 1442 г. довеждат до изместване на чуждестранните търговци в Антверпен. За четири десетилетия Антверпен се превръща в първата търговка метрополия от такъв мащаб.  През 1460 г. градската управа на града предоставя за ползване от всички търговци специално уредена сграда, където те имат равноправен достъп. Именно тук възникват за първи път началните форми на срочна търговия, както и се оформя постоянен пазар на кредитни книжа.

1605 г. е годината през която за първи път в Амстердам се провежда редовна търговия с акции на наскоро основаната Холандска източно индийска компания. По -късно в борсовия оборот се включват и първите холандски ДЦК (държавни ценни книжа). И днес Холандия е важен борсов център за Европа, като особено значение придобива Европейската опционна борса (ЕОЕ) създадена през 1978 г.

Във Великобритания през 1691 г. започва организираната търговия с акции  в Кралската борса (Royal exchange ). По-късно  през 1773 г. брокерите, събирали се и сключвали сделки помежду си до този момент в кафенетата по Change Alley основават първата “фондова борса” (Stock Exchange). Еволюцията на средствата за комуникация довежда до въвеждането на телеграфът на ЛФБ (Лондонска фондова борса).

Двете световни войни през XX в., макар че забавят временно темповете на развитие на  борсовата търговия не могат да спрат нейното настъпление в световен мащаб. Така например в Лондон успешно работят още Лондонската метална борса (LME) както и Лондонската международна борса за финансови фючърси (LIFFE).

Най-големите функциониращи борси в Света понастоящем се намират в САЩ . Нюйоркската фондова борса (NYSE)  е основана през 1792 г. С бързото навлизане   на технически  нововъведения като тикерът* и телефонът, които ускоряват и подобряват условията за борсова търговия, Ню Йорк се превръща във финансов център на света.  

Като други по-големи борси в САЩ се открояват Чикагския съвет за търговия (СВОТ) – най- голямата фючърсна борса в света, “Чикаго меркантайл ексчейндж“  (СМЕ) и др.

     България

В България борсовата търговия датира от годините след Освобождението. Макар, че по нашите земи  и преди това са съществували различни по своето предназначение тържища образувани главно от търговци на пшеница и други житни култури, то началото на организираната и институционализирана търговия в младата държава се поставя официално през 1910 г. със основаването на Варненската стокова борса. Наличието на развито морско пристанище както и близостта на града с “житницата на България” – Добруджа, потвърждават факта че нужда от борсова институция има там, където стокооборотът е голям по обем и разнообразие и има добре развита транспортна инфраструктура. Ето защо и втората стокова борса се появява в черноморски пристанищен град - Бургас. Там е била съсредоточена търговията със зърно, произведено главно в Южна България. Стоковата борса в Бургас се създава през 1912 г.

Най-голямото речно пристанище на България по това време е град Русе. Там през 1930  се учредява Русенската стокова борса. Тя закономерно се превръща в място на което се концентрира износната търговия по река Дунав основно в посока изток-запад.

Софийската стокова борса се основава през 1926 г. Тя е специализирана главно в търговията със стоки за вътрешния пазар.

Понастоящем в България съществуват три стокови борси: Софийска стокова борса, Пловдивска стокова борса и Русенска стокова борса

Класификация на институционализираните стоковите пазари

Първоначално борсите могат да бъдат определени според степента им на влияние на пазара като:  международни  борси (такива са най-големите и утвърдили се борси в САЩ, Великобритания, Франция, Холандия и др. ) – Всички борси намиращи се в Чикаго (СВОТ, СМЕ) и НюЙорк (NYSE), Лондонската Метална борса (LME), Лондонската фючърсна и опционна борса (LIFFE), намиращата се в Холандия Европейската опционна борса (ЕОЕ) и др. На тях участват представители на бизнеса от различни страни. Регионални са борсите обслужващи даден регион от страни -  Лондонската “Болтик фючърс ексчейндж” Унипегската, Парижката, Сиднейската, Сингапурската и Хонгконгската стокови борси. На тях се извършват сделки със стоки, за които е специализирана съответната борса. Докато те обслужват конкретни международни стокови пазари., то националните борси са специализирани в обслужването на вносно-износните операции на дадена страна както и в оперирането на  вътрешния и пазар.

Според характерът на търгуваните на тях стоки борсите биват: специализирани и универсални. Предмет на търговия на универсалните стокови борси е разнообразен асортимент от стоки,а на специализираните номенклатурата е ограничена до един вид стоки или група от стоки. Най-големите универсални борси в света са : Чикагската стокова борса (на нея се търгуват соя на зърна соево масло, соево брашно, зърнени храни, бройлери, дървен материал, благородни метали ), Чикагската търговска борса (СМЕ), Нюйоркската борса (образувана от обединението на всички Нюйоркски борси с изключение на борсата за какао.), а също  и  Лондонската стокова борса (LSE), Токийската стокова борса (TCEI), Сиднейската борса и др.

Специализираните стокови борси показват широк и тесен профил на специализация. Широко профилни специализирани борси са Лондонската метална борса , борсите за зърнени храни в Лондон, Минеаполис и др., По-тясно профилирани са борсите за вълна в Лондон, японските борси за захар, каучук,текстилни суровини и др.

Според характера на преобладаващия брой сделки сключвани на тях, борсите биват : борси за реална стока и борси за срочна (фючърсна) търговия.  Първите исторически възникнали борси са били за реална стока. На тях в началото са се извършвали сделки за налични  стоки *, а малко по-късно и за стоки, които ще бъдат доставени в определен продължителен период от време (6, 12 и повече месеца). **

На фючърсните борси се осъществяват предимно операции  за повече или по-малко продължителен срок, в резултат на което реално стоки може и да не се доставят, респ. получат от страните по сделката. Целта на тези операции е печалбата или осигуряването срещу ценови, валутни и други рискове.

Според своя правен статут борсите биват  публично-правни ( континенталното право) и частно-правни ( англосаксонското право) субекти на правото. Първите са характерни за страните от континенталната част на Европа (Франция, Белгия, Холандия, и др.), а вторите за англоговорящите държави като Великобритания, САЩ, Австралия и др.

Функции на стоковите борси

Най-близо до “перфектния пазар” е борсовият пазар. Борсата отстранява дефектите на физическия пазар и се явява като негово допълнение. Тя съчетава някой негови характеристики като ги допълва и  обогатява. Всяка борса функционира по определени правила и регулиращи механизми, определящи реда на търговията със всички произтичащи във връзка с това обстоятелства. Стоковите борси се използват за постигането на три основни цели :

1. Покупко-продажба на реална стока
2. Спекулативни сделки с единствена цел печалба без реална доставка
3.  Застраховане ( “хеджинг” ) –  срещу ценови, валутни и други рискове.

FOREX

Преди много векове, стойността на стоките се е изразявала чрез сравнението им с други стоки. Този вид икономика се е базирала на бартерната система между индивидите. Очевидните ограничения на тази система предизвикват установяването на по-универсални начини на размяна. Било е много важно установяването на обща база на стойността. В някои икономики тази функция са изпълнявали стоки като зъби, пера, дори камъни. Много скоро обаче различните метали, а по-специално златото и среброто се налагат като приемливи начини за разплащане, както и като съхранители на стойност, на които може да се разчита.

Монетите първоначлано били изсичани от предпочитаните метали. В средните векове, в страните със стабилни поличитически режими били приети и предложените хартиени "ценни" книги. Тези "ценни" книги били представени повече чрез сила, отколкото чрез убеждаване. Те са базата на днешните пари.

Преди Първата световна война, повечето централни банки са поддържали валутите си чрез конвертируемост към златото. Възможно е било хартиените пари също да бъдат разменяни за злато. Въпреки това, за този вид размяна със злато, не е било задължително наличието на Централна банка за пълно покритие на правителствените валутни резерви.

За да се защитят местните национални интереси, върху обмяната на валута се въвежда засилен контрол. Така се предотвратява въздействието на пазарните сили, появило се в резултат на монетарната безотговорност.

Към края на Втората световна война, през юли 1944, по инициатива на САЩ беше постигнато Бретон Уудското споразумение. Конференцията, проведена в Бретон Ууд, Ню Хампшир, отхвърля предложението на Джон Мейнърд Кейнс за създаване на нова световна резервна валутна система, изградена върху американският долар. В същия период бяха създадени международните институции като Международния валутен фонд и Световната банка. Тяхното създаване бе в резултат на факта, че ачертаващите се победители въ Втората световна война търсеха начин да избегнат дестабилизационите парични кризи, до които доведе войната. Като резултата от Бретън Уудското споразумение беше създадена система от фиксирани разменни курсове, която възстанови частично Златния стандарт. Тя фиксира американският долар на 35$ за унция злато и върза другите основни валути към долара, като първоначално намерението е било това да бъде постоянна база.
Тъй като новопоявилите се икономики през 60-те години на 20-ти век тръгват в различни посоки, Бретън уудската система се оказва под непрекъснато напрежение. Различни прегрупирания поддържаха ситемата жива за дълго време, но тя се резпадна в началото на 70-те, следвайки отстраняването от президента Никсън на конвертируемостта на златото през август, 1971. Доларът вече не служеше като единствена международна валута. Това се случи във време, когато доларът беше под жесток натиск от страна на появяващия се бюджетен и търговски дефицит в САЩ.
В последните няколко десетилетия се наблюдава значително развитие на търговията с чужда валута на глобалните световни пазари. Ограниченията на паричните потоци отпадат в повечето страни и така се освобожодават пазарните сили да формират валутни ставки, съгласно реалната стойност на валутите.

В Европа, идеята за фиксирани валутни ставки в никакъв случай не е умряла. Европейското икономическо общество предожи нова система на фиксирани валутни курсове през 1979 - Европейската парична система. Този опит да се фиксират валутните курсове почти се провали през 1992-1993, когато под влияние на изградените икономики се предизвика девалвация на значителен брой от по-слабите европейски валути. Битката за валутна стабиност в Европа продължи с подписването на споразумението от Маастрихт през 1991. Това беше направено не само за да се фиксират валутните курсове, а и за да се подготви змяната на много от тях с еврото през 2002.
Днес Европа е въвела еврото в 12 страни. Физическото влизане в сила на еврото на 1 януари 2002 изискваше пълното отпадане от употреба на старите валути на държавите от 1 юли, 2002.
Тъй като търговските компании се сблъскаха с един доста по-динамичен пазар в последните години, инвеститорите и финансовите институции откриха ново поле за действие. Размерът на ФОРЕКС пазарът сега прекрати развитието на всички други инвестиционни пазари. Изчислено е, че повече от 1,200 милиона долара се търгуват дневно. Това е почти 40 пъти дневният обем долари на американският NASDAQ пазар

Обучение: От А до Я в прогнозирането и търговията на FOREX, Фондови и Стокови борси



Тел: 052/605 036 - 0877 232 464