FOREX (ФОРЕКС), ФОНДОВИ БОРСИ, СТОКОВИ БОРСИ: От А до Я в прогнозирането и търговията |
Прогнозиране и търговия на капиталови и стокови пазари |
» ОБУЧЕНИЕ: FOREX (ФОРЕКС), АКЦИИ, ФЮЧЪРСИ: От А до Я в инвестициите и търговията |
» Консултации: Forex, Инвестиции ... |
Анализи, важни дати » Forex, Gold, Indices, Oil, Bonds... |
Анализи, важни дати, прогнози: Българска фондова борса, Пшеница , ДЦК, НИ |
» Palm oil, Cocoa, Coffee, Sugar, Wheat |
Услуги |
Партньорска програма |
Съотношение EUR към някой валути |
Forex, Commodities/Futures, Indices, Stocks |
Българска Фондова Борса |
Символи на компании |
Недвижими имоти. Цените по градове |
Недвижими имоти. Цените по области |
Помощни графики |
Борсите по света 1 |
Борсите по света 2 |
Борсите по света 3 |
Борсите по света 4 |
Борсите по света 5 |
Съвети към начинаещия |
Публикации • Forex |
Полезни връзки |
За контакти |
Последни Новини и Анализи: Forex, Stocks, Bonds, Futures, Options |
|
|
Инфлацията и стагфлацията в България от 1970 година до днес
02.06.11 15:05
Автор:Р. Караджов
|
|
Инфлацията и стагфлацията в България от 1970 година до днес
“Левовете в марки сменям аз” – Този рефрен на Сашка Васева е бил актуален не само в 90 – те години на 20 век, но и в почти цялата нова история на лева от последните десетилетия.
Инфлацията в България - 1880 - 1970 година
Недоверието в родната валута е дълбоко вкоренено у българинът и се изразява във факта, че всички по-големи сделки и днес се сключват във валута (имоти, автомобили и т.н.) Схващайки страха на българина и тоталната му загуба на доверие в БНБ и държавните институции, последните 10-12 години държавата реши да заложи този път не само на обезценяване на лева, вързан в момента към фиксиран в тесни граници валутен борд към Еврото, което прави все още почти невъзможни манипулациите с него, а на покачване на цените във валутно изражение. За това причини за инфлацията и стагфлацията в България през последното десетилетие, основно и в голямата си част е в монополната политика на самите правителства, поддържаща високи нива на цените в периоди на криза, ликвидиране на малкия и среден бизнес и подкрепа за монополите, а също и “антикризисни мероприятия”, провеждани от правителствата, например държавни покупки, регилируем и силен ръст на цените на ток и горива, съчетани с все по-високо данъчно бреме което се калкулира в цените на стоките. Например само за последната 1 година сумата, която едно домакинство плаща за налози, е скочила с 50%. Цените на електроенергията пък, от търсените в 1999-2001 година 2.8 американски цента за 1 киловат, са скочили на 9.5 евроцента, което е надуло сметките за ток, газ, парно и вода с около 230 % за период от около 10-11 години, което прави около 23 % повишение на цените годишно, което пък от своя страна се калкулира и във всички останали цени.
Така, докато в миналия век основната цел на държавата е била, чрез обезценяване на лева да създава покачване на цените, то в 21 век държавата спирана от борда залага на повишение на цените и на тяхното силно регулиране в посока само на горе, от нейните комисии и агенции.
Началото
На долната графика която съставих съм ползвал както данни от статистиката на НСИ, доклади на западни експерти за България - между които лица като Стив Ханке, данни от западни държавни служби и някой данни от преди промените в България от 1989 година.
Графиката е по-скоро приблизителна и макар много точна на места, то поради промените на изчисляване на самата инфлация, нейните действителни стойности в някой години, както и в последните години са силно изкривени.
Например обезценяванията на лева спрямо долара и марката от 80-те години не обхващат черния пазар на валута, поне до толкова до колкото лично аз имам спомен за него.
Така например, след 1975 година официалният курс на долара започва да се променя, отразявайки измененията на курсовете на международните валутни. Определени са специални валутни коефициенти, но едновременно с обезценяването от страна на държавата на лева се появява и черен пазар на валута преследван от властите, но на който курса лев-долар бе около 2 -2.30 лева за 1 долар, и над 1.20-150 за германска марка. В същото време официалният валутен курс е само 1.17 лева за американски долар.
Разбира се цените на стоките са строго определени от държавата, но поради все по разрастващия се техен дефицит все по-често се появява и черен пазар на стоки, или полу-легален; като , Колхозният пазар във Варна, пазарът в Димитровград както и продажбите осъществявани от частни лица, било в квартири скрити от властта, било в самите магазини, но под рафта, за силно дефицитни стоки или храни. Натуралната размята на дефицитни стоки и техните цени също трудно може да се обхване (Аз на теб тази стока, а ти на мен онази) и калкулира в стойностите на инфлацията през онзи период.
За това ще се опитам да се придържам колкото се може повече до официалните данни, като само тук-таме ще споменавам някой реални стойности за които имам спомен.
В 1980 година цените в цялата държава се качват с 10 % а цените на ток и течни горива с 50%.
Агонията на социализма
В 1986-1987 - 1 долар официално вече е 1.50 лева, но в същото време и на черния пазар се отбелязва повишение и то не толкова заради повишеното търсене на чужда валута, колкото и заради силното търсене на такава в Полша в него период. Курсът на долара, до тогава в доста широки граници между 2.30 – 2.50 се качва до над 3 лева, а на полските туристи се продава за по 4 лева. Дефицитът със стоки увеличава и черния пазар на такива и докато един автомобил Лада е с цена около 6 000 лева, то реалната му стойност, като чисто нов достига до над 20 000 лева. Храните все още се намират по магазините и са сравнително евтини , но деликатеси, кафе, всичко това е дефицит и има черен пазар, на който цените са двойни и нагоре от официално обявените. Същото е и положението с облеклата и обувките където дефицитът е чудовищен и за модни дрехи, се пазари само на черния пазар или се шият по поръчка. Газови печки, бутилки за газ, злато от СССР (Русия), какао, техника, видео и музикални уредби, маратонки, джинси, ръчни часовници, джобни калкулатори, дори батерии, запалки BIC , газ за тях в бутилки, всичко е на черния пазар.
Краят
От 1988 - 1 долар официално вече е 2 лева, а от 1989 - 1 долар е вече 2.9 лева.
Малко преди промените от 10 ноември 1989 година и малко след тях, курсът на черно стигна 8 лева за 1 щатски долар. Няма ток, има режим на водата в много градове, всичко ценно се изнася от държавата зад граница за да се осигури валута.
Силния дефицит на стоки вече и от първа необходимост като храни, качи и техните цени на черно. В тези последни години вътрешният пазар агонизира. Рафтовете остават празни. В магазините се пазарува или с купони или с връзки. Лекарите, дават отговор на майката как да нахрани бебето си без хумана, без мляко, по време на режим на тока и на водата, но няма кисело мляко, месо, кашкавал, зеленчуци. В детската консултация раздават купони, учат майките как да смесват 2/3 мляко и 1/3 вода за по-големите бебета, как точно да подслаждат със захар и т.н.
"Пазарът е детонатор на недоволство с опасни последици. Хората започнаха да говорят, че не е толкова тежко положението, колкото, че има хора, които са заинтересовани да се държи пазарът гладен, в напрежение" - Думите са на тогавашният министър-председател Георги Атанасов.
В 1989 г. излиза Указ 56 за стопанската дейност, но е вече късно. Указ 56 не е началото,а продължението на няколко документа със сходни имена от преди това. Правилник за стопанската дейност, няколко постановления, разрешаващи определени дейности от физически лица - таксита, занаятчии, но регистрирани в общината и данъчно задължени за доходите от тази дейност. Въпреки, че първите частни фирми и кооперации се появяват в края на 80 те години е вече късно.
1 - ви разгром
На 8 февруари 1989година е съставен нов кабинет, този на Андрей Луканов. По това време външният дълг е над 10 млрд. долара и правителството налага едностранен мораториум по обслужването му.
"Което ни изолира автоматично и безвъзвратно от всички световни финансови и капиталови пазари, тогава, когато най-много имахме нужда от свежи финансови ресурси. Толкова болезнено беше за всички нас, имахме и един период когато пазарувахме течни горива, бензин с бидони и криехме бидоните в мазетата, затова защото страната нямаше валутни ресурси да осигури вноса на течни горива" - проф. Гарабед Минасян.
Няма бензин, дизелово гориво, сирене, месо, олио, захар, лекарства, дори хляб няма редовно. На черния пазар цените избухват с пълна сила, като освен скрити стоки които се продават под рафта, се продават и такива внесени нелегално в чанти и куфари от съседни страни – румънска шунка, кашкавал от Сърбия, консерви и цигари от Гърция и т.н. Произведените продукти не стигат до рафтовете, излизат през задния вход. Още през пролетта се говори за възникващи мафии с основна дейност спекула и контрабанден износ и внос.
Производителите макар и само държавни предпочитат вместо да зареждат магазините, да чакат. По-високите цени и печалби.
"Практически, ако аз съм производител и аз притежавам някаква стока, и знам, че ако я предложа след 1 месец, ще получа 3 пъти по-висока цена, безусловно ще, ще се въздържам да я продам сега" - коментира проф. Гарабед Минасян.
Официалните цени са все още ниски, но в магазините просто няма нищо.
Според много хора между които и аз, гладната Луканова зима се дължи не толкова на липсата на стоки и на неопитност на властта, колкото на на опит на държавата да притисне протестиращите по улиците, да ликвидира всякакви опити за съпротива и до такава степен да вкара населението в опити за физическо оцеляване, че то да няма време да иска смяна на властта и да се бунтува.
В същото време управляващите трупат и баснословни печалби.
За тях храните специално се доставят от УБО (Сега - Национална служба за охрана НСО), личните и служебните им автомобили се зареждат от специално бензиностанции, храна се носи със специални микробуси в домовете им.
На митници, пристанища и летища кипи небивала в 60-те, 70-те и до средата на 80-те години на 20 век, контрабанда на храни и стоки от първа необходимост и валути, а управляващата класа има и специален валутен режим от който се възползва. Докато на черният пазар доларът се качва, а неговото закупуване и притежаване се преследва и наказва със строг тъмничен затвор, за няколко години, то още от края на 70-те години на 20 век, на управляващите се разрешава покупката на валута в определени количества, по определените от държавата курсове, от което те се възползват, като продават после тази валута на населението на черния пазар, или чрез посредничеството на лица нагазили с единия крак извън закона и занимаващи се в свободното си време с търговия с валути на черно.
Подобно положение имахме и скоро в Зимбабве, където курсовете на чуждите валути за управляващите са едни, а за населението съвсем други, като от това се възползват първите, придобиващи евтино валута и препродавайки я скъпо на мъчещото се да оцелее население. На 26 март 1990 г кабинетът Луканов едностранно прекратява плащанията по външния дълг и цял свят разбира, че България е напълно фалирала държава. (Фалита на една малка страна - България, 26 март 1990)
Въпреки заплахите да се вкарат танкове в столицата на страната и опитите за репресии на 21 септември 1990 г. властта пада и на 20 декември 1990 е съставен нов компромисен кабинет.
Глътка въздух
Либерализацията на цените влиза в сила на 1 февруари 1991 г., при управлението на Димитър Попов (20 декември 1990 - 7 ноември 1991 г.)
Още от следващите дни магазините се напълват със скритите до тогава стоки и храни, но на съвсем нови цени. Само за месец февруари увеличението на инфлацията е 123%, като по-късно достига до 333.50 %. Която кара премиерът тогава да се обърне към народа по телевизията в реч, в която спомена и своята крилата фраза влязла в историята "За бога, братя, не купувайте"! – Без да си крива душата мога да кажа, че това бе най-смисленото изречение казано от министър председател на страната в цялата му нова история от 40 години насам. В речта кратка по съдържание се съдържаха и мерките които кабинетът взема.
От още следващия ден, цените започват да спадат, като спадът продължава и следващите дни като накрая се закрепят на нива около 3 пъти по-високи отколкото по време на предните правителства. Пазарът най-после има равновесие, черния пазар изчезва, либерализира се притежанието на валута, както и само за броени месеци.
Кризата последвала инфлацията и дефицита преди нея оставят около 350 000 човека без работа. Все пак, въпреки че кабинетът е монтиран отново от преди управляващата класа, не може да изключим, че на премиерът не липсва решителност и успява както да предотврати гладната смърт на една не малка част от населението, но дори стабилизира икономиката на държавата. Огромната инфлация преминава бързо, а тепърва започващия частен бизнес, не е притеснен от държавата и нейната администрация. Само за няколко месеца са създадени стотици хиляди нови фирми, гаражи се преустройват в магазини, мазета в работилници и цехове, пускат се първите частни радиостанции, а навлизащия и оставен спокойно частен бизнес създава хиляди работни места. За краткото си управление кабинетът успява да стабилизира доходите и да компенсира в една не малка част спада в жизненото равнище, качвайки заплатите, но без да предизвиква повече инфлация. На 7 ноември 1991 г. кабинетът Попов оставя страната в сравнително стабилно състояние.
При следващия кабинет 79-то правителство 1991-1992 тази политика остава, като въпреки пораженията започващи да се насят на селското стопанство на страната, частния бизнес продължава да се разраства, отварят се първите стокови и фондови борси, а левът и инфлацията въпреки някой сътресения на пазара, са в относително спокойно състояние. Въпреки това обаче инфлацията в страната се задържа на относително високо състояние, от около 72 % годишно. За тези правителства и при следващото донякъде, данните на НСИ са най-близко до реалното състояние на цените и пазарът.
Нова подготовка
При следващото 80-то правителство на България 1992 до 1994, инфлацията се колебае между 70 % и 95 %. Залагат се обаче много капани, започва отново натиск срещу частния бизнес и макар монополите да не се подкрепят открито, то картелирането и монополицацията на пазарът са вече в ход, като стъпка по стъпка се отнемат икономически свободи и създават все повече пречки. Все още частен бизнес се започва лесно, но времето в което в гаража си може да започнеш да сглобяваш компютри или друго и да произвеждаш, вече е към края си.
2 – ри разгром
Както съм писал във Фалита на една малка страна (България от 90-те
Няколко тежки валутни кризи, не-контролирани от БНБ, избухват в края на 1993 г. и в началото на 1994 г., предизвикани недоверието към лева и способността на Централната банка и държавата да се справят.
81-то служебно правителство (1994-1995) не прави нищо за да се успокои ситуацията и така правителство на Жан Виденов 82 – ро поред (1995-1997) поема не особено добро наследство и силно обременен банков сектор. Жан Виденов изтича отсрочката за отлагане на погасяването на лихви по външния дълг, сключена от правителството на Филип Димитров. Виденов не успява да договори нова отсрочка и правителство погасява 2,1 милиарда долара от външния дълг. България обаче е неспособна да продължи плащанията по дълга, което води спад в кредитния рейтинг на страната и до начало на финансовата дестабилизация. Всичко това съчетано с некадърно управление, висока корупция и постепенна монополизация на пазарът в страна, на вноса и на износа довежда до криза. От 70 лв. декември 1995 г. левът пада до 461 лв. за 1 долар в края на 1996 г. Септември 1996 г. основната лихва в страната надхвърля вече 300%. Реалната инфлация няма как истински да се изчисли, защото от една страна кабинетът и НСИ започват да лъжат, от друга още при кабинета Беров методиката по която се изчислява инфлацията се променя, като всеки следващ кабинет се стреми да излъже ако може пазарът. Оставката на правителството е гласувана на 28 декември 1996г. Духът обаче е пуснат от бутилката.
В периода януари – началото на февруари, 1997 г. България изпада в дълбока криза. Големите градове са обхванати от протести, властта изпраща десетки хиляди полицаи в столицата за да брани политическата класа от саморазправа, има безредици, насилие по улиците, като тежковъоръжени полицаи бият всеки излязъл нощем, блокирани са пътища и улици, страната изпада в хаос. За по-малко от 2 месеца цената на доларът от 500 стига до 3000 лв. цените се променят по няколко пъти на ден, много производители и търговци фалират, а заплатите и пенсиите са в размер на няколко долара месечно. България е в хиперинфлация. Според Стив Ханке инфлацията за 2007 година е 1061.20 % но тя реално е много повече. Цените се променят вече понякога и по 2 дори по 3 пъти на ден. НСИ от една страна не замерва всеки ден, от друга данните които дава са силно изкривени. Колко % е била в действителност инфлацията днес е трудно да се каже, но тези 1061.20 % са минималната цифра на която можем да се опрем.
Какво ще правим?
Следващото 83 то служебно правителство на България управлява от 12 февруари 1997 до 21 май 1997. Първото решение на служебния кабинет е въвеждането на валутен борд в България. Само за ден курсът лев-долар пада от 3000 сутринта на 2500 на обяд. Инфлацията е укротена, но това което предстои не го знаят мнозина. Страната е в криза, много от банките фалирали, а бюджетът на държавата изтънял до максимум въпреки, че служебния 83 кабинет го е оставил в сравнително добро състояние.
Подготовка за стагфлацията
Вместо да довърши започнатата по времето на Виденов приватизация, но като извади на фондовия пазар дялове от държавни дружества, както бе обещало, и вместо да вземе милиарди долари местни и чужди инвестиции които биха се налели през фондовите борси още съществуващи в страната по него време, новото правителство продължи старата порочна практика от предните кабинети да продава и подарява държавни компании под масата, което не вкарва пари в бюджета на все по-разрастващата се администрация.
Това води до натиск над останалия бизнес, като той е товарен с все по нарастващите разходи на държавата. Качени са с много местните данъци и такси, измислени са още глоби за бизнеса, като на данъчните всяка сутрин се спуска план, каква сума да събират от глоби. Инфлацията е на съвсем ниско ниво, но общо взето само теоретично. НСИ е сменил съвсем своята методология на изчисление, като в индексите са вкарани много нови и много рядко употребявани стоки, а делът на някой от първа необходимост се намаля. Тази порочна практика да се лъже, започнала още около 1995 година, взема вече уродливи размери, като всяко следващо правителство я допълва все повече и повече, мъчейки се да нагласи исканите от него цифри. От от 10 септември 1999 г. е създадена и Държавната комисия за енергийно регулиране, която има съществена и една от водещите роли в инфлациите трупани следващите години. От 2.8 американски цента на киловат, комисията трупа разход върху разход като на няколко месеца покачва цените. Тази малка комисия, от само няколко човека и с бюджет от няколко милиона лева, изиграва съществена и огромна роля следващите 12 години в историята на страната. От тук нататък всеки кабинет има за цел покачване на цените ползвайки комисията като инструмент за натиск от една страна, над бизнеса и населението, от друга като начин за пришпорване на инфлацията.
От 10 септември 1999 г. вече можем да не говорим за инфлация, а за стагфлация.
Начало на стагфлацията
Следващите 12 години са белязани с кратки месеци на отдих и с усилване на натиска над бизнеса и населението от всяко поредно правителство чрез този инструмент.
Когато 85 то (24 юли 2001 г. - 17 август 2005 г.) правителство на България поема властта стагфлацията и кризата така са притиснали населението, че освен в столицата в цялата страна цари огромна икономическа криза, а реалната безработица в страната е около 25 %.
Пак глътка въздух
Кабинетът разхлабва леко примките на бизнеса, но не изпуска през няколко месеца да продължава да качва чрез Държавната комисия за енергийно регулиране стагфлацията, макар и умерено. Пропускането на малко въздух позволява на страната да съживи малко по малко икономиката си и да привлече първо дребни, а после и по-едри чужди инвеститори. На всемогъщата държавна администрация макар и силно укрепена вече е поръчано да остави голяма част от бизнеса на мира и да не го притеснява прекалено. Това позволява безработицата леко да се снижи. Картелирането на пазарът обаче продължава, макар и не така открито, както в предния кабинет. В периода след 2002 се наблюдава известно оживление, борсовите индекси започват да се покачват, като в следващите няколко години набират силна инерция.
Производството обаче и покупателната способност се подтискат чрез регулираните от държавата цени на енергоносители в посока на горе.
Това води до нова мини-икономическа криза, по-малка от предходните, в периода 2004-2005 г. Данните на НСИ са нагласени и реалната стагфлация е по-голяма от показаната на графиката. Все пак, периодът е относително спокоен и без големи сътресения, заведенията са пълни, увеличава се броят туристи, но поради високите за мащабите на България енергийни разходи, липсата на адекватни облекчения за бизнеса, високата бюрокрация и все по-монополизиращите се пазари в страната парите от чуждите инвестиции, вместо в производство се наливат в строителство опитвайки се да хванат новия бум на пазара на имоти.
86 тото правителство на България поема управлението на 17 август 2005 г. Една от първите му мерки е да качи цените на тока, което повлича и останалите цени нагоре.
Както бях казал още тогава, това дава отражение и засили стагфлация, като вместо да се използва потокът от чужди инвестиции и да се остави част от него на населението и бизнеса под формата на снижени разходи за производство или за живот кабинетът пришпорва все повече и повече качването на цените надувайки чрез Държавната комисия за енергийно регулиране стагфлацията. Безработицата в големите градове е доста намаляла, но в малките положението вместо през този период на известно благополучие вместо да намалее, остава на същите нива. Въпреки това гордо се рапортува за ниска безработица, а инфлацията се изчислява по някакви съвсем страни методики и въпреки огромния дял на хранителните стоки и енергията за отопление и осветление в бюджета на 90 % от населението, държавата определя инфлацията като ниска.
Това обаче не може да излъже нито инвеститорите нито части от населението които са наясно със създалата се ситуация. Влагайки пари в строителство или в акции на борсата, една огромна част се стреми да вложи парите си за да не се обезценят. В периода 2005-2008 година хранителните стоки се качват над 45 %, производството на храни е почти ликвидирано освен зърнодобива, вноса е силно монополизиран и картелиран и въпреки, че правителството отрича този очевиден факт, в икономиката се надува един огромен балон, предизвикан както от страх от инфлация, така и от алчност. Като капак, кабинетът вместо да облекчи данъчното бреме, намали наистина данък общ доход, но качи почти всички други данъци за които се сети, което още повече засили покачването на цените. Пукането на балона бе неминуемо със или без кризата в света.
Между 2005 и 2008 официално обявената инфлация от 5 % скача заради надуване на разходите за бизнеса и населението на високите 14 %, а неофициалната инфлация е много повече.
Благодарение на силното покачване на цените Европейската Централна Банка попари бързо и безпрекословно, бледото желание на кабинета да вкара страната в ЕРМ 2 и да я подготви за евентуално приемане на Еврото.
Всичко това накара една не малка част от големите и малки инвеститори да се замислят и решението им да се изтеглят бе подсилено от задаващата се криза в света. Много от малките авантюристи пристигнали да на пазара на имоти в предните години с не повече от 20 000 – 50 000 до 80 000 Евро, побързаха да продадат изгодно купените си в предните години евтино имоти и да изнесат увеличения си капитал вместо да останат да живеят в страната както бе първоначалното желание на мнозина от тях. Набъбващите цени на ток, храни, данъци и акцизи обезсмислиха до голяма степен стоенето им тук. Дошлите в евтиния рай, се оказаха само за броени години в страна с цени почти като техните което обезсмисли желанието им да харчат парите си тук.
Задаващата се борсова и имотна криза в САЩ от 2007 г. само засили импулса на това което се случи.
Надуваните в продължение на няколко години енергийни цени от една страна са сринали голяма част от производството, от друга отказват от всякакво планиране евентуалните чужди и местни инвеститори, които на всичко отгоре нямат и възможност да хеджират тези свои разходи по причина, че цените на електроенергия, газ, вода, горива нямат нищо общо с пазарната конюнктура и пазарът въобще. Някой от тези цени на оставени на монополи, а други се регулират само и единствено в посока на горе от Държавната комисия за енергийно регулиране. Така от една страна се надува инфлацията, от друга от всеки изкаран лев се взема все по-голяма част за осветление, отопление, вода, от там и растеж на храни и на всички стоки, което лишава от въздух икономиката. Пари в тези години има, но те се засмукват все повече от няколкото регулирани в голямата си част монополни канала. Всичко това води до следващия период.
Колапсът
От 8 октомври 2007 г. на фондовата борса започва спад. Кабинетът вместо да обърне внимание на този факт в края на 2007 и началото на 2008 г. чрез Държавната комисия за енергийно регулиране засмуква още повече пари от пазара, качвайки на още няколко пъти цените. Плюс това се качват и някой данъци и акцизи.
Така в началото на кризата, вместо да остави повече пари в населението, кабинетът Станишев надува инфлацията която официално за 2008 година е вече 14 %, а неофициалната много повече. Безработицата драстично скача, но управляващите още твърдят, че криза няма и че страната е остров на благополучието. Разбира се никой не вярва и умните панически изнасят авоарите си на безопасно разстояние. В страната вече цари нова икономическа криза, а цените продължават да се качват. Монополите и картелите заели пазарите на храни още повече влошават положението. Например в 2008 година цените на агнешкото месо падат до смешните 2.50 – 3 лева, за килограм. Въпреки това искайки да елиминират местното производство картелите не купуват от местни производители, а внасят агнешко месо по 8-10 лева, което се продава по 14-18 лева. Липсата на конкуренция в търговията също тика цените на горе и стагнира пазара в същото време. Лошо съчетание както за правене на бизнес, така и за живеене.
Началото на 2009 г. се характеризира вече с относително ниска инфлация, защото голяма част от населението и бизнеса са така де-капитализирани, че индустрията и търговията освен в столицата където също се свиват западат и замират почти напълно. Реалната инфлация обаче за 2009 година е около 7.09 %. Кабинетът обаче не спира с експериментите си и качва още цените на ток и на газ. За последно на 01 юли 2009 г. рязко се повишава нощната тарифа на електроенергията за абонатите в страната. Драстично поскъпва и токът за малките и средните предприятия.
Надеждата за новия кабинет след изборите кара част от инвеститорите да извадят парите си и да заемат позиции, заради предизборната си платформа на партията в която казва, че “Ще остави парите в хората”.
Надеждата у инвеститорите умира последна, но и тя умира – След фанфарите парада с белите коне и бляскавите речи идва ред на делата.
Днес
87 мото правителство на България избрано на 27 юли 2009 г. запрята ръкави. Още от есента на 2009 започва ново покачване на регулируемите от държавата цени.
Цени на газ, електроенергия, вода, акцизи, здравни вноски, всичко до което успее да се докопа и да регулира по някакъв начин новият кабинет върви в посока нагоре. И сякаш няма търпение, още не отшумял шока от предното поскъпване, от Държавната комисия за енергийно регулиране, започват да говорят за ново и ново покачване на цените.
Въпреки, че безработицата в страната вече има чудовищни размери, а минималната заплата след облагане с данъци е не повече от 82 Евро на месец (под сметката за ток на един 50 кв.м и то с най-модерен и икономичен климатик и енергопестящи уреди) стагфлацията започва отново да се надува със застрашителни за изпадналата в криза страна размери.
В 2010 година официалната инфлация е само 4.76 %, но тези проценти са илюзорни. НСИ е вкарал в потребителската кошница цените на адвокатските услуги, M - плеърите, душ гелове, цената на развода, а е намалил стойностите на храните, отопление и горива.
Въпреки тези хватки и хитрувания и новия кабинет е отхвърлен от ЕЦБ и страната отново не може да кандидатства за влизане в Еврозоната и да замени левът с Евро.
Истинската инфлация е много по-голяма от обявената. Качени са много данъци. Само за година разходите за данъци и осигуровки са скочили с 50%, което се калкулира в почти всички цени в страната. Само при едно от повишенията на газта юли 2010 цените се качват с 27%. Не спират да се качват ток, вода, а монополите при вноса на храни са оплели тотално страната са ликвидирали почти земеделието и. В селското стопанство данъците са качени 3 пъти.
Страната от такава с плодородна земя, е принудена освен зърно, което още произвежда, да внася основната част от хранителните продукти които се консумират, като според данни на www.investor.bg делът на вносните стоки е - при месото и месните продукти - 84%, при зеленчуците – 78%, при плодовете –77%, при рибата и рибните продукти – 66%. Близо една четвърт (23,6%) от продажбите на храни заемат хлябът и хлебните изделия, които се произвеждат основно със суровини, произведени у нас. В останалите видове храни делът на вноса е близо 80%.
Само за първите 5 месеца на 2011 година има 50% скок в цените на основни продукти.
Пътища за решение на проблемите има и те са лесни, но липсата на желание за позитивно развитие на страната от страна на управляващата класа са просто стряскащи. Това което хората градят, политиците в България развалят. Експериментите с издържливостта на валутния борд просто не могат да продължават вечно. До къде ще доведе всичко това ще видим.
Любопитни факти:
България е последната страна на 20 век, преживяла хиперинфлация, а Зимбабве първата страна в 21 век.
България е единствената страна в Източна Европа обявявала фалит.
Левовете в марки
Слушай, слушай, слушай
скъпи моята молба:
Тази вечер, тази вечер
да се напия.
Припев:
Левовете в марки сменям аз,
вино за да пия в този час.
Доларите стават, левовете не.
Аз ще се напия в долари поне.
Левовете в марки сменям аз,
вино за да пия в този час.
Доларите стават, левовете не.
Аз ще се напия в долари поне.
Нямаш мили, нямаш мили, нямаш ти пари.
Нямаш мили, нямаш мили, марки - долари.
Стана страшно, стана мрачно нямаш ли пари,
а да пия и да пия цял ден не върви.
България 2011 - Двуцифрена инфлация, огромна безработица, висока престъпност, проблеми в банките
България в 2012 - 2013
FOREX (ФОРЕКС), АКЦИИ, ФЮЧЪРСИ
|
|