Марк Аврелий е последния от тези императори, за съжаление в твърде напрегнати и трудни времена. В началото всичко се развивало както при неговите предшественици, с малки сблъсъци по границите, но партите завоювали Армения която била римски съюзник.

Римски войници форсират река

Рим се намесил във войната. Армения била отвоювана (163-164), вражеската столица Ктезифонт била завладяна, а Месопотамия станала отново за малко време зависима от Рим (165-166). Връщащите се обаче от Месопотамия войски донесли епидемия, чума или тиф, която бързо се разпространила в империята.

Без да претендираме за точност, но някой източници посочват, че 25 % от населението на империята е загинало, а други сочат 50%. Само по себе си подобно явление поставя икономиката и финансите на една държава пред няколко изпитания.

Първото от тях е повишаване на работната заплата - (при голяма чума в Средните векове например, с дневната надница на един зидар е можело да се купи едно агне - Това обаче е само на места където не е имало държавна намеса, като в Англия например). Това качва цените на всяка продукция, а при тогавашното все още ниско-технологично общество това значи и още по нисък износ и евтин внос.

Друг проблем е добива на зърно. След епидемия и когато има много земя, често се преминава към пасищно животновъдство, което обаче води до проблем, цените на житото се качват (Добива на жито е много по-трудоемък). Покачването обаче на цените на зърното води до по-лоши доставки със зърно, а в огромните градове на империята по липса на хладилници добива на место не е можел да компенсира по-високите цени на жито, както се е случило в средните векове на места по време на голямата чума (Средновековните градове са много по-малки).

Дори да приемем по-малката цифра от 50 % обаче, изниква и следния голям проблем. Държавата има разходи които иска да поддържа, армия и администрация, както и известен брой жители на социална помощ, а данъкоплатците са значително намалели (Отново нещо твърде познато). През 169 г. имперските съкровища били продадени на търг, за да се финансират военните действия и от 170 до 174 г. което дало отражение върху и без това влошената икономика. Марк Аврелий също умрял внезапно от чума. Два дни преди смъртта си, той представил Комод пред своите приятели и войската като бъдещ император. Може би ако бе живял още няколко години и бе успял да върне мира икономиката би се възстановила и преориентирала към новата реалност (по-малкото население) като снижи разходите, но за съжаление Комод (180 – 193г.) бил лош император, не по-малко луд от Калигула, но за разлика от него и за нещастие, успял да живее повече.  омод практически не се занимавал с държавни дела. Годините на неговото управление се характеризират с огромни разхищения на държавните пари и корупция. Държавното управление било силно занемарено,  в упадък, финансите - вечно недостатъчни. Конфискацията на имущество на богати граждани само отлагало проблемите и натрупвало враждебност. Положението на хората се влошавало, икономиката навлязла в още по-голям застой въпреки няколкото големи обществени строежа на императора. Освободеният роб Клеандър, който получил изключителна власт от императора  способствал да се  разцъфти невиждана корупция. Масово се търгували постове, провинции и съдебни решения. За една година Клеандър  например успял да продаде титлата консул 25 пъти! Всичко това довело до още по-голяма анархия и несигурност за бизнеса. През 190 г. политически противници на Клеандър предизвикали недостиг на продоволствие в столицата, което довело до вълнения.  Освирепелият от глад народ обкръжил императорския дворец и поискал смъртта му. Комод, без да се колебае, изпълнил искането на народа, но 3 години по-късно сам бил удушен от включен в заговора срещу лудия император, треньор по борба. Основните на икономиката на империята обаче били вече разклатени.

Магазин, за топли (и студени) храни и напитки

От време на време, данъчната тежест ще бъде модерирана отново. Един такъв повод настъпило при кратка 80 дневно царуването на Пертинакс (193 г.), който заменя Комод (176-192г.). След смъртта на Комод  държавата е толкова зле финансово, че не повече от осем хиляди ауреуса са били цялата наличност в изчерпаната  хазна!  За покриване на текущите разходи на правителството и за подаръците които новият император бил принуден да обещае на преторианската гвардия, нямало пари. При тези обстоятелства в затруднено положение, Пертинакс махнал всички репресивни данъци въведени от Комод и се опитал да снижи рязко разходите поне на императорския двор и чиновниците. За да реши проблема с обезлюдените земи и да се опита да върне част от произвежданата преди това продукция ако може в най-скоро време, Пертинакс извършва своего рода масова приватизация!

Разрешава на всеки да заеме толкова пустееща земя, колкото може да обработва, като освобождава при това всеки заемащ нова земя за 10 години от данъци и разрешава придобиването и за вечни времена.

Всички тези мерки водят до голяма негова популярност сред бедните и безимотни, средната класа и сенаторите, но преторианците недоволни от малкото пари които са получили след няколко неуспешни заговора го убиват.

Търговия с вино – Бизнесът преди всичко

Септимий Север (193 - 211) увеличил разходите по войската почти двойно и въпреки, че се показал като добър управник, то заложените от него разходи в бюджета и голямата централизация и милитаризъм се отразяват негативно на икономиката през следващите векове.  Въпреки, че данъкът върху обикновените римляни не са били повдигнати, гражданството е значително разширено при Каракала (211 - 217). Всички жители на империята придобиват римско гражданство, за да се съберат повече хора в данъчните мрежа. Данъци върху богатите, обаче, са рязко се увеличили, особено тези за наследство и при освобождаването на роби. За съжаление парите били много пъти пропилявани с безсмислени войни  и с безумно разточителство. Държавата събирала все повече пари, но ги пилеела все по-неразумно, а бюрократичният апарат малко по малко растял и гълтал все повече и повече пари.

Държавния социализъм

За съжаление, Пертинакс е едно изключение. Императорите продължи политиката на  все по-тежки данъци, събирани сега главно от богатите. Войната срещу богатството не се дължи просто на чисто данъчни изисквания, но е също част от съзнание политика на унищожение на сенаторската  класа. Все по-често императорите смятали, че армията е единственият източник на власт и те съсредоточавали усилията си върху поддържането на армията, на всяка цена, с цената на всякакви  разходи.

Римски пехотинец оправя снаряжението си

Тъй като частното богатство на империята постепенно се конфискува, или облага с данъци, парите са прогонени и скрити, а икономическият растеж се забавя значително, за сметка на все по-растящите държавни разходи. Освен това, след като богатите вече не са в състояние да плащат сметките на държавата, тежестта неумолимо ще падне и върху по-бедните граждани, така, че средната класа гръбнака на всяка държава и инструмента на икономиката и нейното движение напред изпитвала все повече трудности.

Частна библиотека

В трети век след Христа, парите  и икономика напълно се провалят, но военните нужди на държавата остават високи.  Граници на Рим са били както винаги под непрекъснат натиск от германски племена от севера, от персите на изток, но този път зад тази харчеща все повече пари армия не е стояла работеща и силна, огромна икономика както при Август и Антонините,  а стояла таква с все по-затихващи функции.  С разпадането на парите (Инфлацията) и икономика, нормалната система за данъчно облагане също се провалила!

Това принудило държавата да опитва да набави нужните си ресурси както могат да бъдат намерени.

Храна и едър рогат добитък, например, са били реквизирани директно от земеделските производители. Други производители също така носили "отговорност" и реквизициите станали нещо обичайно. Резултатът, разбира се, е хаос, наречен "стопански тероризъм" В крайна сметка, държавата е принудена да прикрепя ако може и насила хората да продължат да работят в производство. Изход разбира се имало, дори в обезлюдената на места империя, но за съжаление късогледата политика и желанието на всяка цена да се набавят пари за държавата, води до нейния упадък, защото все по-бедното население, все по-трудно може да я издържа.

Резултатът е една система, в която са хората са принудени да работят предвид тяхната месторабота и да останат в същата професия, с малко свободата на движение или промяна на работното място. Земеделските производители са били обвързани със земята, като техните деца също са били задължени да останат селяни.  Подобни изисквания са направени за всички други работници, производители и занаятчии. Останалите членове на богатата класа са притиснати в предоставянето на общински услуги, като например събирането на данъци. И ако данъците не стигат точно както държавата изисква те са задължени да изравнят недостатъка от собствения си джоб.

Това е довело до допълнителни усилия как да се скрие каквото и да е богатство, особено сред тези, които все още се откриват начини да станат богати. Често срещано явление станало богати граждани да живеят скромно само и само да не попаднат в полезрението на чиновниците и да не ги накарат да доплащат несъбраните поради кризата данъци. Резултатът е постепенно обезлюдяване на градовете. Хората бягат в провинцията като междувременно и много земя е била изоставена, или попада в ръцете на държавата, чието лошо управление като цяло довежда до още повече спад в производството. Реално се очертава следната ситуация в Империята;

Чиновниците придобиват все по-голяма власт, броят им расте и те се нуждаят от все повече пари за да се издържат, като единствен начин да си ги набавят е качване на данъците, което пък води до още по-голяма стагнация и упадък в икономиката. Повишения брой администрация увеличава и без това все по-широко ширещата се корупция, която пък поражда беззаконие и своеволия, които допълнително стагнират икономиката още повече. От един момент нататък  богат е можело да станеш само ако си на чиновническа длъжност с много кражби, като всички други професии са били сведени до обслужващ персонал на тази класа. Свободното предприемачество западало от година на година, а несигурността карала и последните пари да се укрият от своеволията,  корупцията  и все по-високите данъци. Всичко това води до циклични кризи, било с добива на зърно (Все по малко хора са имали желание да се занимават със земеделие), било с други стоки. Станало безсмислено да се занимаваш с какъв да е бизнес при условие, че чиновниците така и така ще получат ползата от него, а само разходите и труда оставали за предприемача, занаятчията или селянина.

Дългата гражданска война (235 – 284) на различни претенденти за престола само влошавала положението, а варварите съзиращи икономическата, финансова и военна слабост на империята (Войниците започнали да получават нередовно заплатите си), атакували с все по-силна настойчивост границите увеличавайки хаоса. Често провинциите в опит да се защитят било от варвари, било от бирници се отцепвали почти напълно от централната власт или обявявали един или друг претендент за престола.

FOREX (ФОРЕКС), АКЦИИ, ФЮЧЪРСИ