Как бюджетния дефицит уби древен Рим - Разцвет 

Инфлацията и данъчното облагане

Още при Нерон (54-68 г.) са налице доказателства, че в търсене на приходи държавата е довела до понижаване на качеството на монетите, от там до инфлация. Приходите били необходими за увеличените разходите за отбрана на огромните граници, все по-голямата бюрокрация и все по-големите разхищения на двора, който от Август насам придобивал все повече блясък и ако докато Август живеел сравнително скромно то следващите императори се надпреварвали по разкош. Въпреки това, вместо да събират данъци, Нерон и следващите императори предпочели инфлацията като намалявали  съдържанието на благородни метали в монетите. Това разбира се е също форма на данъчно облагане, в този случай, данък върху касови наличности – Отново нещо твърде познато.

Нерон например, намалява съдържание на сребро в денария до 90%  и леко намаля размера на златния ауреус. По времето на Цезар от един фунт злато (327гр.) се изсичали 40 златни ауреуса. По-късно теглото на монетите намаляло и по времето на Нерон от един фунт злато се изсичали 45 монети, а при Каракала – 50. Траян също (98-117 г.) намалява съдържание на сребро в монетите до 85 на сто, но успява да се запази съотношението, тъй като има голям приток на злато и сребро. В действителност, някои историци предполагат, че той съзнателно е девалвирал денария, именно с цел да се запази историческото съотношение. Марк Аврелий (161-180 г.), намалява съдържание на сребро в денария до 75 %, намалено допълнително от Септимий Север до 50%. До средата на трети век от н.е.,  денарият има съдържание на сребро само 5 %.

Непрекъсната девалвация не подобрява  фискалните позиции на империята

Това е така, защото  "лошите пари гонят добрите". Хората плащали данъците с тези монети с най-малко сребро. Самата инфлация има и други неприятни последици, покачване на цените, балони в цените на стоките или недвижимите имоти и икономическите и банкови кризи които я следват.

И докато в  началото леката инфлация може да е полезна за държавата то тя рано или късно довежда до криза, като колкото по-силна е била инфлацията, толкова кризата след нея е по-голяма. Цените при инфлация твърде бързо нарастват и става невъзможно да се разчита на незабавно пропорционално нарастване на фискалните приходи, както и на нарастване на благосъстоянието на икономиката или доходите на населението. Инфлацията и преди и сега води до фалшив растеж, а реално само качва данъчното бреме върху икономиката и предизвиква балони в цените на стоки и имоти.

Липсата на пари понякога кара безскрупулни императори като Домициан (81-96 г.) да използват измислени обвинения за да конфискуват активи от богатите. Те също така ще измислят оправдания за търсене на пари в провинциите  от по-заможните.

Златен век - "Петимата добри императори"

По време на Антонините - "Петимата добри императори" (Нерва, Траян, Адриан, Антонин Пий и Марк Аврелий - 96 – 193) империята преживява невиждан разцвет на занаятите и търговията, като търговските и връзки с Китай стават преки, през остров Цейлон, където римските кораби спирали за зареждане и където имало малка римска фактория с 10-на войници пазещи складовете. На няколко пъти са пращани посланици в Китай (За времето на Антонин Пий и Марк Аврелий се знае със сигурност). В Китай се продават римски стоки, а империята внася от там предимно предмети на лукса и коприна. Tова е единствения период в който със сигурност се знае, че търговските връзки са били преки, като корабите са ползвали мусоните в Йндийския океан. Търговията с по-близо разположената Индия също е била оживена.

Външнотърговския дефицит на империята не пречи тя да е през това време притегателен център за парите в света, което компенсира превишаващия износа внос на стоки (Предимно предмети на лукса).  Император Нерва (96 - 98) създава аграрен закон, с който се разпределят големи участъци земя между най-бедните жители, както и фонд за издръжка и възпитание на сираци и изоставени деца. Акведуктите на Италия, които снабдяват с вода жителите на основните градове са ремонтирани, а снабдеността на Рим със зърно нараства.  

Временно са прекратени гладиаторските борби, което също допринася за подобряване състоянието на държавната хазна.

Може би първия Мол в света, построен от Император Траян. Огромна сграда на няколко етажа с множество магазини, специално построена за тази цел. Липсват само електрическо осветление и ескалатори.

При Марк Улпий Траян благодарение на завладяването на дакийските съкровища и експлоатацията на дакийските златни и сребърни рудници се подобрява състоянието на държавните финанси. Това позволява да се изпълни голяма програма за обществено строителство. През царуването на следващия император Адриан, Римската империя преживява 21 години в мир и благоденствие. Още при възкачването си той опрощава всички данъчни задължения спрямо фиска и заповядва разписките за дължими суми да бъдат изгорени публично на форума в Рим. Щедро дарява плебса, финансира градовете, поддържа данъците умерени, и следи за административни злоупотреби назначавайки специални упълномощени лица - куратори. Разширява държавната помощ в много сфери, подобрява пътищата и съобщенията с цел да укрепи връзките между различните територии, премахва практиката на откупуване на данъци в провинциите. Често удостоявал изтъкнати провинциални жители, или цели селища, с римско гражданство. При Антонин Пий (138 до 161 г.) без големи сътресения мира е подържан, а икономиката продължава да се развива по заложения още от Адриан метод.

Малък преносим слънчев часов

Воден часовник

При Антонин Пий се живеело толкова спокойно, че времето му не е отбелязано с никакви значими събития.  По време на Марк Аврелий например, по водопроводи и акведукти към Рим всекидневно за всеки гражданин (над 1 милион) са се пренасяли по 400 литра вода. Кражба на вода от общия водопровод се е преследвала от закона, въпреки това на много места може и днес да се види как част от водата е била отклонявана от някой селски стопанин по пътя, за да напои нивата си.