Наследникът на Август - Тиберий заварва блестящо наследство и се проявил като разумен управник, но с течение на годините намалил строителната програма и събрал огромни суми пари в брой, които не излизали от държавата и хазната и не се вливали обратно в икономиката, освен за най-необходимото.

В периода на царуването си Тиберий престава да устройва зрелищни игри и дарения за народа, извън безплатното зърно. Омразният данък печалба е увеличен с цял 1%. Пестеливостта е добродетел, но прекален светец и богу не е драг, на прагматичните римляни още по-малко.

Събирането на огромна камара пари на едно място и изваждането им от обръщение води до голямата първо финансова, а после и икономическа криза в 33 г.  

Сметало

Недостига на пари довежда до драстично покачване на лихвените проценти, от там и броя на фалитите се увличава в и без това засегнатата от стагнация и кризата икономика. В противовес е изваден стария закон против  лихварството, още от времето на Август и банковата криза при неговото управление, с който се определят максимални лихви от 10 % и който закон не бил прилаган реално никога, до тогава.  Започването на прилагането му обаче, още повече стагнира банковият сектор в Рим, защото много банкери и частни лица просто предпочели да не дават пари на заем (или да ги влагат в банка; за частните лица), вместо да ги дават с лихва определена им от държавата и то в условия на криза, тоест, при завишен риск и без да са сигурни ще могат ли не да си възстановят сумата, в случай на неуспех. Недостига на пари и съкращаването на държавните разходи довели до рязък спад в икономическата дейност, но към края на живота си императорът съвсем се откъснал – Живеел на остров Капри заобиколен от няколко приятели и управлявал империята чрез писма. Когато умрял на 16 март 37 г. може да се каже кризата свършила, защото лудият му приемник Калигула се заел да пилее парите с пълни шепи, още от първите дни на царуването си.

Първите няколко месеца от управлението на Калигула били много успешни и всички гледали с големи очаквания към него. Той правил масови дарения на преторианците и най-бедните римски граждани, опростил част от данъците, намалил други или въобще ги премахнал, а златото и среброто се изливали от хазната навън, за най-причудливи и безумни начинания. Скоро обаче мнозина се убедили, че на тоя който посрещат като благодетел,  му хлопа дъската. Гладиаторски игри, траещи по половин година, няколко луди още начинания, изпразнили изглеждащата бездънна преди това хазна, което принудило новия император да качи отново данъците, като обложил гражданите на империята и дори проститутките в Рим с невиждания данък от цели 8 %.

Проститутка обслужва клиент

Разбира се всички го намразили за миг, но делото вече било извършено. Препълнената държавна хазна се била изляла обратно, за това и покачването на данъците не се белязало с нова криза, въпреки, че към края на царуването на лудият император, данъчните му приумици довели до просяшка тояга не един и двама.  Калигула управлявал за щастие едва три години и десет месеца и бил убит преди да затрие империята или да и нанесе големи щети.

При  Клавдий (41-54 г.)  Римската империя добавя последните си големи територии със завладяването на Британия.

Пристанище

Клавдий може да кажем се опитал и то доста успешно да продължи политиката на Август и дори наследилия го после Нерон не успял да нанесе големи щети.

Нерон впрочем въпреки приумиците си и амбициите си да стане голям актьор, не променя почти нищо от наследството на Клавдий. Ненавиждан от сенаторското съсловие, но обожаван от римляните, младия император дори като изпразва голяма част от хазната, не качва данъците. За това и след неговата смърт, едни го мразят, но други го оплакват най-искрено.

Не дълго след това, при Траян (98-117 г.), империята постигне своята най-голяма географска експанзия. Следователно, държавата вече няма да получават допълнителни приходи военна плячка, от провинциален данък и увеличаването на приходите би следвало  сега трябва да идва от вътрешността на самата империя. 




FOREX (ФОРЕКС), АКЦИИ, ФЮЧЪРСИ