Стагнацията и рухналата икономика на  държавите от Средиземноморието, частично обяснява лекотата, с която Рим е в състояние да се разшири и намеси в политиката навсякъде, за да стане през времето - от  началото на 3 век пр. н. е., до 1 век пр.н.е., безспорен господар на Европа, близкия изток и северна Африка.

Свободен пазар, политиката на  Октавиан Август

След убийството на Цезар през 44 пр.н.е., неговият приемат син Октавиан окончателно слага край на междуособиците, с победата си над Марк Антоний в битката при Акциум. Победата на Август в не малка степен се дължи и на модела икономика – Рим на свободните предприемачи и ниски данъци, срещу източния деспотизъм в Египет, представен от Антоний и Клеопатра.  Победа на Август и на Запада означава нахлуване на свободния капитализъм и частните предприемачи на територията на държава до тогава управлявана без големи икономически свободи, в която земята е държавна.

Действително Египет след завоюването си от Рим преживява бурен икономически разцвет, падат много от митническите ограничения и провинцията бързо се развива икономически.  Дългите години на война, обаче, са се отрази тежко на икономиката на Римската империя. Качващите се и там данъци и искания за доставки от армията, както качващата се инфлацията и затваряне на някой търговски маршрути, сериозно снижили икономически растеж.

 

Римски цех за хляб и сладки

Преди всичко, бизнесмени и търговци мечтаят за мир и стабилност и за да се възстанови икономиката все по-често се смята, че мирът и стабилността могат да се поддържа, ако политическата власт е централизирана в един човек. Този човек е Октавиан, който приема името Август и става първият император на Рим през 27 г. пр. Хр.

Въпреки, че създаването на Принципата в Рим представлява намаляване на политическите свободи, поне в началото това довежда до увеличаване на икономическата свобода. Август ясно и безусловно облагодетелства частната инициатива, частната собственост и свободната търговия. Тежестта на данъчното облагане е значително намалена чрез премахване на данъка за земеделието и приемане на закони за данъчно облагане. Мирът донася за съживяване на търговията и икономиката, още повече насърчаван от инвестиции в римски пътища,  пристанища, акведукти, обществени сгради и бани.

Пекарна

Навсякъде където всъщност стъпват римляните, те се опитват да пренесат и благата на прагматичната си цивилизация, а легионерите в мирно време почти на  50 % от състава  си са били заети с обществени строежи, било на пътища било в околните градове, следвайки златното правило във всяка армия "Не оставяй войникът да мързелува" 

Според изчисленията в Италия, във времената на могъществото на Римската империя броят на робите достигал милион и половина, което било около 25% от тогавашната популация на полуострова. Във Вечният град делът на тези живи предмети бил между 25 и 40% от всички жители. Като се има предвид, че през 1 век Рим наброявал около 1 милион жители, то 400 000 от тях били роби.

Повсеместното използване на робите в ежедневието за вършене на черната работа правела търговията с тях изключително доходоносен бизнес. Тя била добре организирана и добре развита на територията на цялата държава. Цената на робите била динамични и наподобявала колебанията на цените на днешните стокови борси. Веднъж купен, робът си оставал роб до гроб, освен ако господарят му не решавал да го освободи. На всеки 5 години всеки римски гражданин регистрирал в Рим ценза си. Регистрацията на ценза била единствения начин по който римският гражданин получавал признание за неговата идентичност и статус. Пред цензора той посочвал своята фамилия, жена, деца, роби и богатство. По-големият брой роби бил знак за благосъстоянието и престижа на гражданина в обществото. Ако пък господарят желаел да освободи роба си, необходимо било само цензорът да го впише в листата като гражданин /manumissio censu/ и той получавал заветната си свобода. Веднъж освободен, той получавал пълно гражданство,  право да се занимава или разкрие свой бизнес,  даже и правото да заема обществени длъжности.

С изключение на малки вносни и износни мита, в размер на  5%, свободната търговия включва цялата империя, а Август почти през целия си живот се стреми да оказва подкрепа на бизнеса в империята, като единствените му по-рестриктивни укази са били против коприната и по-специално забраната му мъже да носят копринени дрехи.

Реконструкция на улица в Помпей

Фиксирането на заплащането и продължителността на службата отбелязва последния етап от еволюцията на римската армия от гражданска в чисто професионална. По него време огромната империя и нейните граници са били защитавани от около 250 000 армия пръсната в различни легиони по хилядите километри граници. Учудващо е но тази армия е била в състояние да запази мира и да пази империята без големи укрепления, разчитайки на професионализма, на високата логистика, организация и мобилност на легионите, който са били в състояние за 5 часа да изминат 40 км. пеш и да влязат в бой.

Тиберий, вторият император на Рим (14-37 г.) заварва добро наследство и  разширил обхвата на политиките на Август. Тиберий има силно желание за насърчаване на растежа и създаване на солидна средна класа (буржоазията), което той вижда като гръбнак на империята и в противовес на сената и олигархичния модел. Държавата умишлено насърчават тази дейността на буржоазията, пряко чрез държавните защити от беззакония,  либерална икономическа политика, която гарантира свобода на действие на почти всеки, ограничава растежа  на "разрешения частен  бизнес" и създаването на монополи в империята.

Дребен банкер и сараф пред магазинчето си

Рестрикциите които Тиберий въвежда са предимно върху лукса, като това не са увлечени мита или данъци, а по-скоро забрана на някой предмети на лукса, като има включително и съвсем глупави мерки, като например, забраната да се сервира по време на пир, цял глиган, защото това е излишно пилеене на храна – като декрета на Цезаря е разрешавал сервирането на половин и т. н.

Разбира се, икономическата свобода не е универсална на всякъде в империята. Египет, която е лична собственост на римския император, до голяма степен запазва своята социалистическа икономическа система.  Но дори и тук, либерализацията се случва. Банкирането в Египет е де-регулирано, което води до създаването на много частни банки.  Някои земи са приватизирани, държавните монополи са отслабени, като по този начин се насърчава частната инициатива, въпреки, че икономиката на Египет остава до голяма степен национализирана, за разлика от  централна и западна северна Африка, Италия, Галия, Испания и Гърция.

Субсидии на храните и социални помощи

Причината, поради която Египет запазва специална икономическа система и не пълното участие на провинцията  в общата икономическа свобода на Римската империя е, че Египет е основен източник на зърно, доставяно в Рим. Поддържането на тези доставки е от решаващо значение за оцеляването на Рим и която най-вече се дължи на политиката на подаряване на зърно, по-късно на изпечен хляб в Рим на много граждани. Тази политика е започната като регулярна през 58 г. пр.н.е. въпреки, че и преди това е било обичайно отделни богати граждани или държавата да дават храна на по-бедното население.  По времето на Август това е струвало чудовищна сума на бюджета, за това Август се опитва да ограничи кръга на тези получаващи така наречените сега "социални помощи", но не е успял да свали броя на тези осигурявани  с  храна от държавата, на по малко от  200 000 римляни. Императорът поемал разходите по тези помощи от своя джоб, както и разходите за игри, театър, гладиаторски игри, национални празници на които се е давало богато угощение за  всички. Това се плащало главно от личните стопанства на императора в Египет. Запазването на непрекъснат поток зърно от Египет към Рим е основна задача на всички римски императори и важна основа на техните правомощия.

Политиката за безплатно зърно и храни еволюира постепенно в продължение на дълъг период от време и преминава през периодични корекции. Началото на тази практика датира от времето на Гай Гракх, който през 123 г. пр. Хр създава политика при която всички граждани на Рим са имали право да купят месечна дажба от зърно на фиксирана цена. Целта не е толкова да се осигури субсидия за плебоса, а  да се изгладят сезонните колебания в цените на зърното, като идеята е хората да плащат същата цена през цялата година и през следващите годините.  При диктатурата на Сула държавата отново е предоставяла зърно на гражданите на Рим, при една и съща занижена цена. През 58 г. пр. Хр, Клодий премахва таксата и започна разпределянето на зърното  безплатно. Резултатът е рязко увеличение на притока на бедно население и лентяи в Рим където държавата им осигурява храна и забавления безплатно. По времето на Юлий Цезар, в един момент 320,000 души са получавали социална помощ - безплатно зърно, като дори щедрия Цезар в един миг ги намалил до около 150 000, вероятно като по-внимателно са проверявали  гражданството на така наречените днес "социално слаби". След неговата смърт обаче,  хората живеещи от социални помощи отново набъбват и при Август отново стигат  до 320000. В 5 пр. н. е., на Август му омръзва да храни тази мързелива тълпа (Хранени безплатно, защо да започват работа?) и започва ограничаване на разпространението на зърно. В крайна сметка броят на хората, получаващи зърно се стабилизира на около 200 000. Въвеждат се специални билети, даващи право на зърно, като към зърното с течение на годините се добавя зехтин, месо, зеленчуци и т. н. Въпреки, че следващите императори от време на време ще разширяват групата на "социална помощ", включвайки специални групи - като например включването от Нерон  на преторианската гвардия, общият брой на хора, получаващи безплатна храна остава почти непроменено. Разпределението на безплатно зърно в Рим остава в сила до края на империята, макар и печеният хляб да го заменя  в 3-ти век. При Септимий Север (193-211 г.) зехтина става задължителна добавка към социалната помощ, а следващи императори търсейки популярност добавят, по повод и без, безплатно свинско месо, говеждо и вино. В крайна сметка, други градове на империята също започват предоставянето на социални помощи за най-лумпенизираните си и мързеливи граждани. В Константинопол, Александрия, Антиохия и още няколко града се създава подобно на тази в Рим прослойка от потомствени безработни, които от поколение на поколение висят на гърба на държавата и нейния бюджет.

Бронзов билет, даващ ви право на безплатно зърно и храна

Независимо от това, въпреки безплатно зърно за лумпените, голяма част от зърното доставяно в Рим и провинциите е минавало през свободния пазар. Съществуват две основни причини за това. На първо място, на разпределението на свободни зърно е недостатъчна, за да живеят от него всички. На второ място, зърното е достъпно само за възрастни граждани от мъжки пол римляни, с римско гражданство, като по този начин се изключват на голям брой жени, деца, роби, чужденци и емигранти живеещи в Рим и на територията на държавата. Правителствените служители също са изключени от милостинята в по-голямата си част. Ето защо остава голяма част  за пазара на зърно, където независими търговци са правили сделки по свое усмотрение и воля и по пазарни цени. Спекулациите със зърни са нещо обичайно в Рим, като всяка промяна във времето, корабоплаването и всякакви слухове са оказвали влияните на пазара, също като днес.

Колкото и държавата да се е мъчила да заглади циклите в цените на зърно, то толкова пъти и не е успявала, като намесата и в повечето случаи, против естествените пазарни процеси е много пъти е утежнявала положението вместо да го подобри.

Съзнавайки това първите императори поне са се стремили да ограничат колкото се може по-малко намесата на държавата на пазара.

Данъчно облагане в републиката и ранната империя

Разширяването на държавата и войните е една от основните причини за увеличаването на данъците в Рим. В ранните дни на Република Рим, данъци са доста минимални, състоящи се главно от данък върху имуществото на всички форми на собственост, включително земя, къщи, слуги, роби, животни, пари и лични вещи. Основният данъчен процент е бил само 01%, въпреки, че от време на време ще нарасне на  “чудовищно големите 03%”.

Данъците са отивали главно за заплати на армията по време на война. В действителност, след войните по време на мир данъкът е често намаляван. Той е бил събран директно от физически лица, които са преброявани в периодично.

В провинцията обаче, основната форма на данъка е 10%  събирани от общността, а не директно от физическите лица. Това е отчасти защото преброявания са рядко провеждани, като по този начин прякото данъчно облагане е невъзможно, също и защото е по-лесен за управление на данъците метод.  Местните общности често са били оставяни сами  за себе си как да решат разпределението на данъчната тежест сред и между гражданите си.

Прекупчици на данъци често са били използвани за събиране на провинциалните данъци. Те плащали предварително за правото да събират на данъци в определени области. На всеки няколко години тези права били предлагани за нова оферта. По този начин прекупчиците на данъци  са давали на заем пари на държавата, преди самото данъчно облагане. Те също са имали отговорност за превозването на провинциалните данъци, които били събрани в натура. В действителност това било доста печеливш бизнес за някой римляни и естествено е имало големи злоупотреби, което принудило Август да приключи с тях, основно  поради оплаквания от провинцията.  Гнетът и изнудването започват много рано в провинциите и достигат фантастични размери в късната република. Повечето управители са имали интерес от придобиване на военна слава и в правене на пари, през годините на тяхната служба и от корпорациите  които събирали данъци  се очаквало да правят голяма печалба. Имало е често тайно споразумение между областния управител и прекупчика на данъци, също корупция в Сената, който е  и твърде далеч, за да упражнява ефективен контрол върху управителя или данъчния. Другата голяма злоупотреба с провинциите е лихварството, при извънредно високи лихвени проценти в местните общности. Когато не можели да осигурят достатъчно готови пари в брой, за да отговарят на високите изисквания на данъчните, местните често вземали пари на заем за да могат да си платят данъците.

В резултат на тези злоупотреби Август като прагматик, заменя прекупчиците и данъка върху продукцията с  пряко данъчно облагане.

Провинциите започнали да плащат данък върху имуществото на стойност около 1% и фиксирана малка такса върху всеки възрастен. Това очевидно изисквало редовни преброявания, за да се преброи облагаемата населението и да се  оцени облагаемата собственост. Това довежда до голяма промяна в базата на данъчно облагане по време на империята. При данък върху земеделските производители, данъчното облагане е до голяма степен на базата на текущите доходи. Вследствие на това, доходността варира в зависимост от икономическите и климатичните условия. Данъчните са имали само ограничен период от време за събиране на приходи и очевидно трябва да се концентрира върху събиране на тези приходи, където е и както те са най-лесно достъпни (защо ли ми звучи познато?). Защото активи като земя е трудно да се конвертират в пари. За сметка на това, системата на Август е много по-прогресивна.

Преминаването към плоски оценки, базирани върху богатството на населението и върху броя му, значително намалява "прогресивността" на данъка. Така всеки растеж над данъчните задължения е оставал по места,  не се пращал в Рим позволявайки натрупване на пари в провинциите. Лицата знаещи предварително точния размер на данъчните си задължения знаят и че всеки доход над тази сума е изцяло техен което им позволява и да планират в по-голяма степен инвестициите и вложенията си. Това е голям стимул да се произвежда, тъй като пределната данъчна ставка над данъчната оценка е равна на нула!

От икономическа гледна точка, може да се каже, че почти няма прекомерно бреме. Разбира се, при по-високите доходи и нарастване на благосъстоянието част от тази печалба ще бъде отразено чрез извършването на корекции при следващото преброяване, но  в краткосрочен план (5 години), данъчната система е много по-проста, оставя свободен капитал в населението, а от там се появил бум в свободното предприемачество и повишаване на жизнения стандарт на средния жител на империята.

Възходът и падението на икономическия растеж

Рим се превърнал в един голям общ пазар, обхващащ целия Средиземноморски регион, с граници Рейн и Дунав на север, при сравнително стабилна валута, ниски данъци, осигурен стабилен мир и инфраструктура, пътища и мостове осигуряващи свободен транспорт .

Всичко това оказало положително въздействие върху търговията. Увеличението в производството и търговията довело до увеличаване на корабоплаването. В този период смело можем да кажем, че голяма част от благосъстоянието се трупало от производство и търговия както вътре между римските провинции така и извън империята. Римската империя въпреки почти хроничния си външнотърговски дефицит (Империята е внасяла повече стоки отколкото е изнасяла през голяма част от своето съществуване), не страдала от липса на пари, защото се считала за това което сега наричаме "страна убежище". Сигурност за капиталите, вложенията, лихва в банките, възможности за дялови участия в различни търговски или производствени начинания, средище на цивилизацията и мечта за всеки варварин. Не малко варварски царе, търговци или просто обикновени хора влагали пари в римската икономика, търгували с римляните или просто поверявали парите си в римски банкери, предвид липсата на опасност от нападения и от там за капитала.

Налице е  рязко увеличение на предлагането на пари в Рим, което е придружено с разширяване на търговията.

Магазин за колани и възглавници

Интересно е, че това разширяване на парично предлагане не е довело до по-високи цени в ранната империя, което аз си обяснявам с готовността на империята да усвоява всяка монета, девствените все на много места провинции, които с готовност прегръщали цивилизацията и всички нейни блага като пътища, мостове, водопроводи, канализация, бани и т.н. Тоест, ниския все още жизнен стандарт в провинциите е бързал да догони римския и  поради тази причина всяка монета над пазарната цена за момента е поемала на път за да бъде полезна на друго място.

Роля в това изиграват и банкерите които като сюнгери поемат излишните на едно място пари за да ги насочат към друго.

На форумите в големите градове се сключвали сделки, купували се дялове в корабоплаването, тези дялове се продавали или залагали срещу още пари, които се влагали в друго някое начинание. Спекулациите с пшеница предназначена за свободния пазар били нещо обичайно, като новата реколта или корабите със зърно често сме