Правят ли го повечето обаче? Моите наблюдения са, не!

валутните и стокови  пазари са увеличили своята волатилност* през последното десетилетие и  много фирми малки и по-големи са започнали да хеджират риска от бързото валута поскъпване или поевтиняване.

Набора от финансови продукти които могат да бъдат използвани за тази цел са - опции, форуърди, фючърси и суапове. Основният инструмент, използван във валута продължава да бъде хеджиране на валутни фючърси, в която едната страна се съгласява да купува/продава фиксирана сума на дадена валута с фиксиран курс, на определена бъдеща дата. Докато най-големите корпорации вече имат цели отдели, посветени изцяло на хеджиране и управление на риска, то малките предприятия смятат, че нямат необходимите средства, за да участва във валутно или друго хеджиране. Анекдотично показателно е, че малките фирми за внос/износ, просто се надяват, че няма да ги засегнат промените във валутни курсове или цените на суровините които внасят - изнасят в дългосрочен план, а цените ще останат в равновесие. Това е рискована стратегия по принцип, а в условия на криза и недостиг на свеж ресурс дори опасна за компаниите:

Малките фирми особено стават все по-уязвими към колебанията в обменния курс и цените на стоки.

Твърде много собственици на малки, средни и големи предприятия и търговски компании просто не проумяват риска докато неприятностите не им се струпат на главите

Ако валутата с която компаниите внасят се качи то цената на стоките се увеличава, което прави трудно за компаниите да планират точни прогнози за приходите си. Износителите пък на чужди пазари, са изправени пред риск от отслабване на валутата в която продават стоката си.

В крайна сметка колебанията на пазара разбиват на пух и прах планираните капиталови потоци.

Преди 2-3 години един инженер управител на средна по размери компания по нашите български мащаби ми каза - "Компанията ни е в бизнеса да правим бизнес, а да не играем на валутни или стокови пазари".

Когато обаче цените на суровината която внасяха започна да пада, фирмата им се изправи пред истински затрудения, защото срока на доставка бе около месец, а в това време цената се бе срутила с около 30 %. Реално когато получиха стоката си, то цената и на дребно (ако може да се говори за на дребно в техния бизнес) бе по ниска от цената на която са я купили.

При един покачващ се пазар, промените в цените не са проблем. Компанията купува стока, докато я получи цената и върви на горе и дори само от промяната  има печалба. Какво става обаче когато цените в резултат на естествените си циклични промени поемат на юг?

Всички планове, прогнозирани приходи, понякога вече изконсумирани под формата на кредит, са вече изядени и компанията или трябва да задържи стоката, разчитайки някога в бъдещето цената и да се качи, или да продава на загуба.

Много фирми обикновено не хеджират риска, или защото те мислят, че е скъпо и сложно (което не е така), но и често защото смятат, че и те могат да правят пари на пазара, особено при покачващи  се цени.

Последните седмици, на валутния пазар (Forex), като цяло е добра за износителите извън ЕС и не толкова добри за вносителите заради поскъпващия долар. Да махнем обаче с ръка  на валутните колебания, и да вземем един производител на пшеница.

Ако миналата година той е продал пшеницата си по 380 лева, то смятайки разходите си би могъл да планира какво да прави с печалбата от следващата си година. Така ли е обаче в действителност. Ако е планирал с печалбите от следващата си година да покрие кредита си и да купи и комбайн, то един спад в цените може да му изиграе лоша шега. Не само да няма пари да си купи комбайн, но дори да няма пари да се разплати с банката си. И ако януари 2008 цените на житото стигнаха за кратко 580 лева на тон, то само месеци по-късно те бяха 200 лева в движението си на юг.
Изхода е ясен - На жълтите павета, с трактора,  знамена и плакати, бой с полицията и лозунги -  "Искаме справедлива цена за труда си!"
Познато нали?
Справедлива ли е обаче пазарната цена? Дали е такава или не е, но тя просто е такава и е ваша грижа да защитите както труда си така и бизнеса си.

Хеджирането няма да донесе приход, но най-малко ще позволи на компанията или фермера да запазят  печалбата  си, както и точно да планират разходите си. Защото ще знаят точно и своите приходи.

Ако имате ниско тарифна авиокомпания или друга дори малка транспортна фирма, нали едно повишаване на цените горивата може да съсипе бизнеса ви? Ако сте търговец внасящ арматура от Китай, техника, дори по един контейнер, захар от Латинска Америка, какао, кафе, внасяте банани, износител сте на готова продукция за Великобритания, ако внасяте или изнасяте руда, ако произвеждате електроенергия в тецът си?

Изхода е пак там. Запазете печалбите си.
Вие можете да планирате почти всичко дори и колебанията на курсове или цени и да се защитите навреме.

Спад в цените? Нима това би обезпокоило собственик или управител на компания, ако е хеджирал? Печалбата ще е същата. Цените са се качили, в другия случай. Това не е повод за безпокойство, ако сте бил умен и предвидлив. Едно ще успеете да задържат клиентите си и две, всичките ви конкуренти ще се чудят как продавате на толкова ниски цени запазвайки видимо същата си норма на печалба.

Хубаво е нали?