|
|
Хиперинфлацията в Германия 1918-1924
"Лошите пари са най-голямото нещастие което може да сполети един народ." - Алфред Лансбург, берлински банкер
През 1914 г. обменният курс долар-марка е 1:4. През 1923 г. скочa до безумните 1:1 000 000. Принципно идеята да имаш толкова пари, че да трябва да ги носиш в кашони изглежда добра, но когато с тях не можеш да си купиш и парче хляб става зле. Германия е победена в Първата Световна Война. 1 млн. и 800 хил. жертви. Около 900 хил. души са цивилните жертви, около 1,5 млн. са инвалидите. Войната води и до икономическа разруха. След Първата Световна Война, победителите решават да накажат Германия за това, че я започнала войната и налагат огромни репарации за изкупване на вината й. Големите тежести са наложени на Германия по силата на Версайския мирен договор. На 18 Януари 1919 година, 49 години след основаването на Германския райх, в огледалната зала на Версай започват мирните преговори за края на Първата световна война. Председател е Жорж Клемансо. Участват американския президент Удроу Уилсън и английският министър-претседател Лойд Джордж. Датата не е избрана случайно - през 1871 година в същата зала е провъзгласено обединението на Германия. На конференцията се разглеждат мирните договори със страните, загубили войната: Германия, България, Австро-Унгария и Османската империя. Обсъжда се устройството на света след войната. Сключени са следните договори:
Версайски договор - с Германия
Сен-Жерменски договор - с Австрия
Ньойски договор - с България
Трианонски договор - с Унгария
Севърски договор - с Османската империя
За първи път от векове насам, победените нямат право на никаква дума. "Vae victis!" - "Тежко на победените!" - можем да кажем спокойно тези думи на Брен, но по-късно това ще доведе до избухването на Втората световна война. На 300 страници, с 440 члена на договора победителите налагат тежките си условия. Пред един вестник после, граф Бродорф Ранцау, тъжно казва - "Това е нашата смъртна присъда" На 28 Юни неговият заместник отново трябва да се изправи пред победителите и да подпише смъртната присъда на Германия. Не само Германия пострадала. Австро Унгария била раздробена, Турция загубила целия среден изток и се свила до днешните си граници, като всички смятали, че дните и са преброени, което и щяло да стане ако един смел генерал на име Мустафа Кемал Ататюрк не поел властта. България била разкъсана, много от земите и населени с българи окупирани, самата тя с чужда окупационна армия на своя територия и на нея също са наложени огромни репарации. Удроу Уилсън президентът на САЩ прави опит да помири победители и победени и да не се налагат такива неизпълними условия, но Франция и Англия не искат и да чуят. Не само на победените обаче войната е струвала скъпо. Победителите са също в тежко положение. Войната като цяло е струвала (трудно е да се изчисли днес) милиарди тогавашни долара, чудовищно голяма сума, непоносимо голяма и за победителки и за победени. Да се покрие тази сума с данъчни постъпления е почти немислимо. Данъците са качени, но това не помага. Изходи бил, пускане на печатницата за банкноти, но това значело разорение и глад за милиони по света. Дефицита и за победителки и за победени бил огромен:
Германия - 137,2 милиарда марки
Франция - 144,5 милиарда франка
Великобритания - 6860 милиона паунда
Русия - 25,8 милиарда рубли
САЩ - 10 милиарда долара
Германия губи 13% от територията си и 11% от населението си. В тези 13% са разпределени ѕ от запасите на железня руда, около 1/3 залежите от каменни въглища, 40% от мощностите за производство на чугун. Германия е лишена от колониите си, конфискувани са 5 000 локомотива, 5 000 камиона, селскостопански машини, въглища, добитък, параходи и т.н. След войната и селското стопанство изживява криза – намалява производството на зърнени храни, картофи. За победителките обаче има една надежда да покрият разходите си. "Германия ще плати всичко". Така както Франция плаща 5 милиарда франка репарации след поражението си в 1871 така сега всички смятат, че немците трябва да платят. В 1921 година се определят репарации за 132 милиарда златни марки! Освен това Германия трябвало да плаща и за окупационните войски, като в разходите влизали дори парите за френските армейски публични домове. В документ се се споменават разноските по 20 подобни заведения като разходите по тях са 801,942 марки и 86 пфенинга.Германия няма ресурсите от земя, стоки или природни залежи, за да ги покрие и валутата й поема стремглаво надолу. Какво е решението за правителството и? Германия почва да печата марки, купува с тях валута и се разплаща с победителките. Номерът минава само веднъж, докато произведе банкнота от 1 000 000 000 марки. През 1921 г Германското правителство трябвало да направи първата си вноска по репарациите от 1 млрд. златни марки. Германия обявява, че няма възможност да плаща и поисква мораториум (временно спиране на плащанията). Освен репарациите и другите разходи се очертава огромен бюджетен дефицит който в 1922 година е - 150 милиарда марки. Килограм телешко струващ през юли 1921 година 24 марки, през юли 1922 година струва вече 100 марки, но нещата не спират до тук. Хората можели да си купуват все по-малко неща въпреки, че и заплатите били увеличени, но това увеличение не можело да стигне инфлацията. През 1922 г. съюзниците констатират малка грешка в сумите изплащани до тогава и и френския президент нарежда навлизане на войските в Рурската област. В началото на 1923 г Франция и Белгия окупират Рурска област. Главната им цел е да изземат въглищата от тази област в замяна на репарациите. Германия отказва да води преговори по въпроса за репарациите докато Рур не бъде освободена. Предложено е на миньорите да прекратят работа в окупираната област, а на собствениците на мини да не изпращат въглища във Франция. Цялото население на Рур е призовано да не плаща данъци, да не се подчинява на окупаторите. За да компенсира миньорите в Рурска област и за да финансира пасивната съпротива Германското правителство започва да печата неограничено количество книжни марки. В резултат на това инфлацията се превръща в хипер инфлация. В началото на Март 1 долар се търгувал на борсата вече за 24 000 марки.
Всеки се опитвал да обърне парите си в нещо със стойност. В началото на инфлацията борсовите котировки на акциите също се качили, но инфлацията с настъпването и изяла и тях, въпреки, че някой дружества прибягвали до какви ли не трикове. На акционерите на "Зингер" например се предлагало да получат дивидента си 0.25 долара в стоки - 3/4 килограма овесени ядки или 2 килограма ечемичен булгур. Дрезднер банк платила само с няколкостотин долара дивидент от 200% на всичките си акционери, но с парите не можело да се купи почти нищо. Август курса за 1 долар бил 85 000 марки. Селяните спрели да продават продукция защото държали в къщите си кошове с пари без стойност. Край селата се принудили да издигнат стражеви кули за да предпазят селяните от ограбване и докато по улиците на градовете хората падали от глад по паважа, на борсата можело да се правят и състояния.
Какво да правим с това?
Който можел да си осигури кредит купувал да кажем акции на някоя компания и след 3 седмици ги продавал, като банковия заем се изплащал от само-себе си с огромната инфлация понеже за тези 3 седмици бил вече на стойността на пощенските си разходи.
Игра на кубчета
Хората до такава степен се стремили да обърнат парите си в нещо със стойност, че не били малко и комичните случки. На борсата в град Есен един представител на печатница която издала годишник с данни и адреси получил правото от управата на борсата да рекламира продукта си вътре в залата. Човекът се качил на един стол и се опитал от там да обясни предимствата на справочника си. Преди обаче да успее да каже и няколко думи, някой го питал колко струва справочника. Човекът казал цената, но друг минаващ на близо без да знае дори за какво става дума, решил че това е сделка и предложил с 5 марки повече. Само за миг край него се събрала огромна тълпа и всички наддавали. Било нужно доста усилие докато човечеца успее да навика борсовите деятели и да им обясни, че не става дума за акции, а за книга. Всички се смели после, но случая е много показателен какви са били обществените нагласи.
На 22 септември на борсата в Ню Йорк марката вече имала толкова много нули, че не можела да се прочете и в края на сесията била 0,00000068 долара за 1 марка.
Това обаче не било края. В Германия вече работели 200 печатарски преси за да може да се смогне с печатането на банкноти. Кратко съобщение в хлебарница гласяло - "Нова цена на хляба 120 милиарда марки", а работниците получавали по 2 пъти на ден заплати и веднага след това били пускани в 15 минутна почивка за да могат да си пазарят (до вечерта парите им съвсем са щели да се обезценят).
Загубата в доверието към стойността на парите, води до връщане към бартера. Тъй като бръснарите не искали "тапети" поостригвали ако им бъде платено с нещо реално - хляб, яйца, нещо друго, или колкото и да е комично сега, с урок по пиано или някакъв език.
Тапетите станали по-скъпи от парите
Този набор от свити възможности прави бартерна неефективна система, която намалява търговията. Колко хляба струва например едни велосипед? Колко десетки яйца ще бъдат необходими за закупуване на билет за концерт? Трудно нали?
Поне може да си направим хвърчило от тях
Или да си запалим печката
На 15 ноември 1923 година на всичко било сложено край като била въведена така наречената рентна или ръжена марка (Гарантирана с определено количество ръж).
Помели всичко
С германския въпрос започва да се занимава международния комитет на чело с Чарлз Дауес. Този комитет разработва специален план по силата на който Германия получава около 200 000 000 $ външен заем, намалени са и ежегодните репарационни плащания на Германия. Прекратена е окупацията на Рур. Освен това обаче над германската икономика е установен строг финансов контрол. С края на инфлацията обаче кризата просто преминала в нова фаза, защото след всяка инфлацията (страшна и разрушителна и сама по себе си) следва и разширение на кризата в нова фаза. За Нова Година 1923/1924 повечето ресторанти останали празни, защото малцина можели да си позволят 20 нови марки за празничната вечеря. Цените на всички стоки надути по време на инфлацията изведнъж се сгромолясали. В Германия се появили 3.5 милиона безработни, а още 2.5 били на съкратен работен ден. В 1924 г. е пусната в обръщение Райхмарката.
Между края на 1923 и 1928-та се забелязва известно оживление, като германската икономика се възражда, но съпроводена с огромен социален регрес. Отменен е 8 часовият работен ден, съкратени са редица социални плащания, пенсии, здравни осигуровки, а работещите и служителите получават мизерни надници. Международната финансова криза започнала обаче на Уолстрийт слага край на този кървав "растеж". Най-ниската си точка кризата след инфлацията достига в средата на 1932 г. Обемът на промишленото производство спада с 40% в сравнение дори с 1929 г. Външната търговия се съкращава с около 60%. Най- силно засегнати са клоновете на тежката промишленост (металургия, машиностроене). Безработицата достига до 50% от трудоспособното население. По време на кризата цените на селскостопанските произведения падат средно с над 50%. Само за 1 година (1931) в Германия фалират около 17 000 промишлени, търговски и др. предприятия. Плана Дауес става неизпълним, затова през 1930 г е заменен с планът “Йънг” , като според него, общата сума на германските репарации е съкратена. Отменя се и външния контрол върху германската икономика. През 1932 г на специална конференция в Лозана размерът на германските репарации е съкратен до 3 млрд. златни марки. Всички тези нещастия обаче, струпани върху немския народ, довеждат в началото на 1933 г на власт германската националсоциалистическа работническа партия и Хитлер. Икономическата система изградена от националсоциалистите се характеризира със запазване на частната собственост, но при силна намеса на държавата във всички основни стопански отрасли. През ноември 1933 г е разработен 4 годишен план за развитие на германската икономика. Германската държава щедро поощрява инвестициите в икономиката на страната. През 1936 г е приет нов 4 годишен план. До края на 1938 г в Германия се разгръща широко строителство на магистрали от железобетон (Бетона и желязото за тях се произвеждат в немски заводи) които се ползват и днес, като обхващат почти цяла Германия. Строителството помага за премахването на безработицата и съживява вътрешния пазар. В отделните промишлени отрасли се назначават държавни комисари, които следят за изпълнение на държавните поръчки. Забранени са стачките и са ликвидирани са колективните трудови договори, но работещите получават големи социални придобивки, като държавата има грижа да уреди отношенията им със собствениците. Икономическите успехи на националсоциалистите им позволяват да въведат някой социални мерки. През 1936 г е въведена 40 часова работна седмица. Същата година са въведени твърди цени на стоките за широко потребление. Раздават се изгодни младоженчески заеми. През 1935 г е приет закон за Трудовата повинност според който всички младежи трябва в продължение на една година да работят безвъзмездно в полза на държавата.
В областта на селското стопанство националсоциалистите водят политика на укрепване на стопанствата. Със специален закон е постановено, че големите ферми могат да се наследяват само от един (най-големия) син в семейството. Държавата изкупува част от продукцията на фермерите по цени 2 до 3 пъти по-високи от пазарните. Към 1939 г н Германия безработицата на практика е ликвидирана, но наследеното от десетилетията между-военна мизерия, контрибуции и орязване тежат на Германия. В 1939 година избухва Втората световна война, която струва още повече пари и е много по-кървава от Първата световна.
|
